Въдведение в теорията за феминизма и изследванията за пола

Преамбюл

Образът на жената се променя в духа на времето отново и отново. Но все още определни аспекти си остават същите. Има една добра и една лоша жена, които винаги се разграничават по определени характеристики. Принцесата и вещицата. Тези предназначения, които жените трябва да изиграят една срещу друга, водят до един стар конфликт.  Тогава има едно решение, което мъжете, както и жените индивидуално трябва да вземат. На която и страна да стои човек, понякога не доброволно, има определени решения в живота, които трябва да вземе. В огледалото тези конфликти ще нарушат собствените възприятия. Следователно искам да се опитам  да дам отговори на следните въпроси:

Как предаваме разказа от женския образ в приказките, който повлиява не само възприемането на жените от другите, но и начина по който те самите се възприемат?

Тези въпроси също скриват, че предполагаемите признания съществуват.  Те съществуват независимо от собственото битие като жени и как се получава това. Поради изолирани действия, решения или специфични свойства, идва една функция. Жената към принцесите ли принадлежи или към вещиците? Така също има очаквания към женското поведение  – (мъжките) страхове и свързаните мъжки сънища.  За едните съществува образът на Мария – майката на Господ. Образът на една девствена, замислена дама, излъчваща ангелска замисленост. Тя подсказва желание да мисли първо за ближните си и да мисли в решенията си първо за другите хора ( Гилберт/Губар. 1984:20). Противоположно на този образ стои Мария Магдалена. Като двойник на девствената Мария – майката на Господ, тук ще видим една жена от непокорния тип. За да се счита, че е от непокорния тип жени, често се приема, че жената преследва собствените си желания, цели и мечти независимо от всяко друго лице и че не иска да възприеме всички тези неща, подчинени на друг човек безусловно. Нашето общество все още е така устроено, че такава преданост се очаква от жените. Готов ли е човек да пожертва себе си, за да попадне в ролята на доброто, на чистата Принцеса и също така в ролята на идеалната жена (Гилберт/Губар. 1984:21).  Въпреки това ако предпочитате собствените си нужди, пред тези на другите, можете да попаднете в схемата на егоистичните вещици.Волтер довежда образа на вещицата от следната точка: „ Това неудобство с мощните жени срещаме навсякъде в нашата култура .“ (изд.2010, стр. 263).

Ето защо аз искам в този труд за кратко да изследвам „Митът за жената“ и да го обновя по смисъла на Губар и Гилбърт, като част от историите за Снежанка и Рапунцел. Искам да покажа, че паралели съществуват и в двете приказки, които трябва да изяснят разединението и вътрешните конфликти на жените.

От Митовете до образа на жените

Митичната  женственост

Това да бъдеш Жена е едно състояние, зад което стоят много решения.  От тук може да намерите какъв тип жена мъжете искат. Възможността да бъдат уникални, компелксни индивиди, често не е давана на жените. Следните изказвания от креативното творчество на писателите, се отнасят за жените изобщо:

[…] самоопределението предхожда самоутвърждаването: посланието, Аз съм не може да се създаде ако Аз не знае какво е то. […] самоопределението се усложнява от всички тези патриархални дефиниции, които се намесват между нея и нея (Гилбърт/Губар.1984:17). За разлика от мъжете те не се възприемат като отделни човешки същества с различни характеристики,  но посредством техните характеристики ги свързват с определен образ, който обществото има за женствеността.

Жените никой не ги разбира“ Тази обща поговорка предполага не само, че жената е мит, чиято същност не е в състояние да се разчете, това изречение още ни казва и за възприемането на жените като не човешки същества, в противоположност с един човек, или с други думи един мъж. Изглежда жените ще се движат в една различна сфера, за разлика от мъжете.След това действията, които определят една жена, повечето са определяни от образа, който останалите хора ще очакават от нея. Интересно е също, че мъжете като жените никога няма да се редуцират до един от двата образа, както и възможността да се възприемат като едно припокриване или възможността да възприемат отдени нюасни в собствената си личност. Човек може самостоятелно да се определи, не само като едното или като другото. Идеята за една комплексна, човешка индивидуалност не е съвсем нова. Наташа Уолтър пише, че тази решителност ни прави слепи за разнообразието сред жените. Вместо да се впуснем в различни срещи с тяхната непредсказуемост, трябва да вярваме, че имаме готови срещи (Волтер. 2010: 248).  Така идваме до изречението, което споменахме в началото. „Жените никой не ги разбира“ предполага, че индивидуалността на жените е твърде сложна, за да бъде разбрана от някой. В интерес на истината ни казват това, че Мъжът като човек, като комплексно мислещо същество не може да разбере простите мисли на една жена, на едно нечовешко същество. След това жената в представите на мъжете трябва да бъде едно просто същество, което има само две възможности за съществуване. Като Ангел или като Вещица. Идеята за различието на жената, може да се изведе още от този конфликт Вещица- Принцеса. В общ план обществото познава една жена, която не знае каква иска да бъде, тя не може да реши дали е едната или другата. Нейното мнение непрекъснато се променя в така наречения конфликт със самата нея. Така за жените остава само възможността да изберат едната или другата екстремна страна, компромиси в обществения план за жените са немислими. Например да бъде една грижовна майка и да обича професията си в същото време. Или да има радост в собствената си сексуалност, но също така да има интерес във взаимните връзки.Или също така интерес за мода и грижа за ноктите, но също така интерес и за новите научни изследвания. Интересът или квалификацията в някоя от тези области, води до общественото възприемане, че другите се изключват. Но за един мъж обаче, е нормално да се каже да бъде толкова добър работещ баща, колкото и грижовен. Също така един мъж често може да се грижи за външния си вид, без неговите духовни и културни интереси да бъдат поставени под въпрос.

Противоположно на мъжествеността на мъжете стои винаги митът за жените. Този мит е много стар и има своите корени в западно – християнската кутура. Това е силно повлияно от Светата Троица, която се състои от Баща, Син и Светия Дух.  Една женска част не присъства в това съзвездие и се появява като подчинена на Създателя на света. При най-важните християнски фигури, Девата Мария се появява, която противно на широко използваните в другите култури възприятия за женското плодородие, се възприема като непорочното зачатие. Дихотомната проекция и контра – предложението на светиите откриваме  в Библията, в Новия Завет, а също така и в образа на Мария Магдалена.Тя отговаря на стереотипа на характеризиращата се с прекомерна сексуалност курва. Петър Динзелбахер вижда в по-нататъшното историческо развитие на Светица или Вещица образ една червена нишка: „  Винаги са мъжете, теолозите, съдиите, религиозните или светските, които знаят коя жена да изгорят и коя да провъзгласят за светица „.

Един друг мит, който бих искал накратко да изложа в тази работа, тъй като той все още играе важна роля, е женската конкуренция. Този мит е от значение, когато трябва да се прави разлика между принцеса и вещица. Деверокс твърди, че осъзнаването на невъзможността да бъде истински сексуален партньор за майката представлява едно разочароващо откритие. От тази ситуация се води и вечното съперничество между деъщерите и майките за любовта на бащата и така нареченето ухажване, което идентифицира дъщерята с майката. Това също уверява дъщерята в експресията на нейната женственост. Тази фройдитска идея е правилно оспорена и също опровергана сега. Все още образа на Денох има една интересна отправна точка относно двойнственото отношение на жената към самата нея. Идентичността на жената се дължи на отхвърлянето от другите жени. Вирджиния Улф пише: „ И отново искам да припомня един бърз поглед във вестници, романи и биографии, че една жена, когато трябва да говори за друга жена изпитва неприятно чувство. Жените са трудни срещу други жени. Жените не харесват други жени.[…] Истината е, често аз харесвам жените. Аз харесвам тяхната непринуденост. Харесва ми техния финес. Харесва ми тяхната анонимност. Харесвам ги…но не си позволявам да говоря по-нататък „. Мислейки повсеместно за женската конкуренция, жената не си позволявава да разпознае аспекти на другите жени в себе си или да ги приеме.

Красавицата и звяра

Така че сега ние открихме, че мистификацията на жените е в силна корелация с образите, стоящи като избор пред жените, когато те трябва да определят собственото си Аз. Митът за жената е включването на женската идентичност в конкретен случай. С тази задача, женската губи своята заплаха. Как става това обясни Гилбърт и Грубер по чудо във феминистка си манифест. В „Лудата жена на тавана“ авторите взимат мита за двата образа и го преработват с помощта на приказка. Приказката за Снежанка. Тук ме интересува особено разривът между Принцесата и Злата магьосница, често се споменава и като вещица. В работата над тази история е особено важно да се види колко митът за жената и разделянето им на Ангел и Вещица засяга не само възприятието на жените от външна страна, но най-вече и собственото им възприятие. Запознахме се с образа на Мария в началото. Той е много сходен с ролята на принцесата в две от споменатите по горе приказки. Също в други приказки на братя Грим , принцесите заемат подобна роля: „ Те въплъщават младостта и красотата, докато са приятелски, смирени и търпеливи в тяхното страдание. Да, две от тях много дълго време бяха държани без възможност за действия, те бяха изпаднали в един смъртоносен сън, от който само кралският син можеше да ги извади. „ (Кьолер Цюлх 1991.7).

Искам да спомена сега набързо приказката за Рапунцел, за да сравним символиката в образа от тази приказа със Снежанка. Приказката започва със спешното желание една двойка да има дете. Когато жената е бременна, полакомила се дори повече от съседната градина на Рапунцел. Значителното тук е, че по време на бремеността си, тя по-често поглежда през прозореца с копнеж  по разцъфналата, цветна градина, която й изглежда недостижима. За да угоди на жена си, мъжът извършил кражба от градината на Рапунцел и набрал от растящото там. След като опитала салатата , жената искала повече от Рапунцеловото и мъжът отишъл отново в градината, но бил хванат от съседката, която е магьосница. Тя щяла да му прости, ако той й дал детето си след раждането. Мъжът се съгласил със страх. След раждането магьосницата получила момичето и когато става на 12 я затваря в една кула без врати. От този момент нататък Рапунцел си пуснала косата и магьосницата се качвала по нея. В нейната самота Рапунцел започнала да пее и така след няколко години привлича излезлия за езда през гората кралски син. Това се наблюдава при сценария, когато Рапунцел пуска надолу своята коса, след като думите „Рапунцел, Рапунцел, пусни косата си надолу“ бъдат казани. Когато вещицата си отива, той й извиква и се изкачва по нея по кулата до Рапунцел. Двамата са далече един от друг.Кралският син посещава Рапунцел отново и отново, докато злата магьосница не ги разкрива и изпраща Рапунцел в пустинята. Когато кралският син отново идва, той е измамен от злата магьосница и в уплахата си пада от кулата и убожда и двете си очи на тръните на розите.След години, в които той се скита безпомощно, най-накрая намира своята Рапунцел с песента си и когато сълзите й мокрят очите му, той може да вижда отново.

В приказката за Рапунцел  е основната символика на приказката за Снежанка. Има два централни женски образа, които обаче се сляха в една истина. Характерна особеност виждам особено в различните женски образи, които са важни в приказката. Там са майките на принцесите, самите принцеси и не на последно място злата магьосница, която също се нарича вещица.

Гилбърт и Губар изхождат от обединението на фигурите във всяка жена. Опит на вещицата да се освободи от принцесата, както и опитът на принцесата да подтисне вещицата в себе си (виж пак там 1984:…41).

Също  в приказката за Рапунцел виждам преплитането на фигурите, майката, която посредством нейното подтиснато желание с копнеж гледа богатата градина в съседство, където дъщеря й е в една кула без врати. Също и Снежанка, като майка си, където само красотата й говори, а не делата й. Злата вещица може да бъде възприемана като действаща, мислеща и уверена в себе си част, която всяка жена трябва да има. Тя се опитва да държи контрола.Ролята на мъжете в Снежанка е описано оскъдно от Гилберт и Губар. Напротив в тези приказки всъщност има конфликт между две жени. Това обаче е подхранван от мъжката част: „Техният със сигурност е гласът на огледалото, патриархалнит глас на оценката, който управлява този на Кралицата и на всяка друга жена  – самооценката“. По същия начин е присъствието на мъжете и в Рапунцел.  Бащата играе роля само в началото, когато краде от градината на вещицата за майката на Рапунцел. Той оказва помощ за посрещане нуждите на жена си. Интересното в случая е, че може да отговори на нуждите на жена си само като извърши кражба от разцъфналата, цветна градина на друга жена. Тази градина на вещицата може да се разглежда като знак за свободното й развитие и независимост. Съпругата хвърля погледи, изпълнени с копнеж към градината, която никога няма да има. За да не е много голям копнежът й и за да не се отклонява от пътят си като съпруга, мъжът й открадва една мъничка част, която може да се възприеме като утеха. След като опитва салатата на Рапунцел копнежът й нараства още повече и по този начин той трябва да продължава да краде от градината на свободата, за да не поема риска да загуби жена си заради нея. След като разбира за кражбата, вещицата иска детето им. Мислите си най-вероятно, че веднага след като е открила тази частица на самостоятелност в себе си, това ще се отрази на животът на съпругата, а именно на дома, за предварително определения си живот, ще иска като вещица отново да поеме контрола над действията си. Това се постига чрез взимането на детето й, още преди тази частица да е могла да окаже влияние. Интересно е времето, през което е заключена в кулата, а именно до узряването си като жена, до пубертета. Това  може да се опита да се възприеме като поставяне на детето под контрол, да не почувства желание да  контролира част от самия себе си и да може да се подтисне. А именно частта, представляваща Мария Богородица, невиността и чистотата и младото момиче. Нещо подобно се случва и в Снежанка, младото момиче съзрява и е все по-голяма заплаха за мащехата. „Рапунцел е най-красивото дете под слънцето“, се казва в оригиналната приказка. По същият начин е и при Снежанка, където нейната красота е заплаха за мащехата. Концепцията за красотата може по мое мнение да се отъждестви с идеята за чисто, послушно момиче. Допускането в пубертета и узряването на принцесата в жена може да бъде видяно от вещицата като заплаха, тогава това подобно – искане, може да бъде видяно като загуба на контрол над самоопределящия се живот и ръководенето на действията.

В Снежанка най-накрая получава друг мъж, а именно принц на привидно мъртвото момиче, който е прикован от вида й в стъклен ковчег. В тази ситуация принцесата е с повече ангелски черти от всяког: „ За мъртва и безлична, в нейния стъклен ковчег, тя е обект, който само да се показва и да бъде желан, мрамор на патриархата опус.“( Гилбърт/Губар.1984:41).

В Рапунцел принцът също играе решаваща роля в конфликта на жената със себе си. Този път момичето не се вижда, а само се чува чрез своите песни. Това е достатъчно, за да убеди принца, че той не може да живее без този небесен глас повече.

На първо място това не е толкова очевидно изображение като красиво момиче в стъклен ковчег, но също така ни казва много за образа на жените в тези приказки. Мек, деликатен глас и песни, които ласкаят ухото, а не глас, който се издига и гововри за важните неща, или може би дори звучи заплашително. Това е оставено на вещицата. От този анализ може да се приеме, че и в двете истории има една борба между Красавицата и Звяра, която се води символично във всяка жена.

 

Заключение : Една собствена градина

Установи се, благодарение на представителните приказки за Снежанка и Рапунцел, че жените често се разглеждат само по два начина. Тъй като жените постоянно са изправени пред този поглед отвън и свързаните с това приписвания, което означава, че жените се възприемат само на тези две нива. Вирджиния Улф иска жените да убият вътрешния си ангел, за да стигнат до самостоятелно определените сили на вещица. Въпреки това Гилбърт и Губар предполагат, че това би било грешка. Дори и ангелът е част от жената. И да унищожи една част, това ще удвои чудовището или вещицата в къщата и така също творческото женско създание. По енергичен начин може като вещица да има достъп до икономическите, социални и артистични мъжки домейни. Въпреки това както са ни учили от двете приказки, жените не трябва да се учат да приемат техните две страни като ангел, но да осъзнаят, че те трябва да изберат някой от двата образа. След това и за двете има предписани модели на патриархата, които съществуват за жените в техния  смисъл на самоопределение. Как може да разрешим този конфликт?

Това е причината, поради която избрах приказката „Рапунцел“. Спомняме си градината, към която съпругата поглеждаше с копнеж. Тази градина е по-важна, от колкото си мислите в началото: „Всяка жена има такава градина, в рамките на която създава едно жизнено пространство, един свят, който има всичко готово,от което тя се нуждае за живота. Тя има силата да създаде един прекрасен, пъстър свят.“ Но това не стой само  в жената, тя също така призовава за екстракорпорална градина, място за себе си в реалния и в духовния свят. Вирджиния Улф пише много добре за това пространство, че трябва хората да го имат. „Големите поети са сред нас, те просто се нуждаят от възможност.“, когато […]  всеки един от нас има петстотин годишно, както и самостоятелна стая; когато имаме свободата и смелостта да напишем точно това, което мислим; когато ние малко избягваме ежедневието и хората не винаги са свързани един с друг, но се вижда в нейното отношение към реалността; […] ако погледнем факта […]гледайки в очите, че няма ръка за която да се държим, а се справяме сами и така имаме връзка с реалния свят, а не само в света на мъжете и жените, след това въможността ще дойде“(ebd. 2012: 111f). Пространството за свободно духовно развитие трябва да се дава във всеки отделен случай,  за да намерят възможности за себе си, да избягат от този вечен конфликт. В противен случай трябва да се намери смелостта да се създаде това пространство. Вярно свободата ще бъде възможна в женското съществуване само когато жените вече не оформят идентичността си спрямо чужди модели, нужди и желания, но като начини да преосмилят как те самите изглеждат.

 

 

Автор: Мариеле Фризахер

Преводач: Катя Ушева, 06.04.2017

Creative Commons Lizenzvertrag
Тази работа е лицензиранa: Creative Commons Namensnennung – Nicht kommerziell – Keine Bearbeitungen 4.0 International Lizenz.