EC, ec.europa.eu

В тази статия ще се разгледам историческия контекст (историята на развитието), икономо-политическата властова структура, както и социално-културните аспекти на Европейския съюз. Също така ще се опитам да отговоря на въпросите, дали Европейският съюз представлява неолиберална концепция, дали е ръководена от технократски елит и дали не работи предимно в интерес на финансовата олигархия и транснационалните концерни.

Исторически контекст

Нека първо обърнем внимание на историческия контекст. Макар и с малко преувеличение, може да се твърди, че Европейският съюз води началото си от един мит: „В случая на мита за основаване на Европейския съюз става въпрос за история на едно възстановяване след Втората световна война. В определен смисъл Европейската идея възниква от останките на войната (като феникс от пепелта), която трябва с помощта на визионерска сила“ да създаде вечният мир в Европа (Heschl, стр.63).

Мирни европейски страни?

износителите на оръжия, SIPRI Fact Sheet, 2014

Франция от самото начало е част от Европейския съюз (тогава – Европейската общност за въглища и стомана (съкратено ЕОВС), води война в Мали през 2012, в Либия през 2011 и в момента в Сирия. Германия не остава по-назад и реализира военни действия още през 1951 година, а в момента е най-големият износител на оръжие в Европа и на третия най-голям в света.Само през 2015 година са изнесени оръжия на обща стойност от 4,2 милиарда евро. Повечето от тях отиват при диктаторски режими, които потъпкват грубо човешките права (Саудитска Арабия, Катар и други). Дори да оставим това настрана, най-късно след конфликта в Югославия (през 1991 и преди всичко през 1999) и преврата в Украйна знаем, че обещаният мир на европейска територия е илюзия, както и че други страни, които не са членки на ЕС ще бъдат изключени от европейската карта.

На фона на тези факти даването на Нобелова награда за мир на Европейския съюз през 2012 година прилича на вътрешна инсценировка на политбюрото на тогавашния Съветски съюз.

Ето и още един силно разпространен мит: икономически структурни връзки и кооперации създават непреодолим натиск за налагане на мир (Weltwirtschaft 15, стр. 68-70). Вярата в миротворна сила на икономиката води началото си от времето на възникване на основаващия се на разделението на труда свят и на индустриалната революция. В този случай неолибералната доктрина често се позовава на Дейвид Хюм и Адам Смит, тоест на „теологичната мисълна саморегулиращите се сили на пазара, които водят до благоденствие и „Съюз на приятелството“ (Smith, стр. 410).

Имайки предвид Първата и Втората световни войни този либерално-просвещенски модел на подсигуряването на мира определено не може да бъде разглеждан като универсален лек за всички проблеми. Причините за това се крият в “ диалектиката на просвещението“, тоест във факта, че отказът от прилагане на сила не се е превърнал в норма в процесите на модернизация, както и в това, че настъпването на мир се преплита с определени (частни) интереси.

Изводът: дори демократичните търговски държави са държави на насилието (Проф. Готфриед Ниедхард/Prof. Gottfried Niedhart). Тук стигаме до следващата ключовата тема в тази статия.

Икономическата и политическа силова структура на ЕС

Herman Van Rompuy, Jose M. Barroso, Martin Schulz, Източник: Bild.de

Европейския съюз не е изначално икономически дефиниран само чрез мита за мира. Конституционализрането на неолибералната и монетарна икономически политики подобряват условията за инвестиции и оползотворяването на европейските и транснационални концерни. Организации с удобни на икономиката структури, Think tanks, както и лобисти имат приоритетен достъп до притежаващите икономическата власт в системата на ЕС и го използват, за да влияят на икономическия дискурс (Bieling, стр. 42).

Goldman Sachs in New York

Спорен е въпросът, в чий интерес всъщност действат някои политици, като например Мануел Барозо (Manuel Barosso)(президент на еврокомисията съветник на Голдман Сакс), Марио Монети (Mario Monti)(президент на Еврокомисията и също така съветник на Голдман Сакс), както и Марио Драги (Mario Draghi) (президент на Централната европейска банка съветник на Голдман Сакс). Частните интереси са противопоставени на обществените. При това ефектът на въртящата се врата и корупцията са на „върха на айсберга“, както става ясно от скандали като този с австрийския политик Ернст Щрасер (Ernest Strasser – Cash-Low-Skandal).

„Приватизацията на световната политика“, тоест повлияването и от частни актьори като например рейтинг агенции и мултинационални концерни, са свързана със световния ред. Цари неравномерно разпределение на международната сила на влияние. В исторически план тя бива доминирана от хегемонистичните държави (комплекси структури от държави и цивилни общества). През 16 век на първо място това са Испания и Португалия, през 17 – Холандия, през 18 и 19 Великобритания и през 20-ти САЩ (за сравнение: Bieling 2007 a: 55ff).

Европейския съюз може да бъде разглеждан като деполитизиран и технократски елитарен проект, който е и продукт на външнополитическите обстоятелства, тоест на хегемонията на САЩ. Ето малко повече по тази тема:

a) Бретън-Удска система: това е международна валутна и финансова система, която се базира на долара. Тя е институционално рамкирана от Международния валутен фонд (МВФ) и Световната банка.

б) общо споразумение за митата и търговията (ГАТТ) (General Agreement on Tariffs and Trade – GATT): то установява основаващ се на правила търговски режим, който води до постепенно либерализиране на пазара. Европейският процес на интеграция безпроблемно се вписа в тази структура.

в) след рухването на реалния социализъм и с края на Студената война се задълбочава подразбирането на доларовия Wallstreet режим и НАТО.(срв. Bieling S.47-58).

Тук искам да направя една социално-психологическа забележка към неолибералната силова структура: неолибералното мултикултурно общество не е способно да определя самостоятелно своите ценности, ориентация и дейности, защото няма централизирано формиране на волята. Обръчът на либерализма бива разтяган до степен на разкъсване и спиране на съществуване. В Мултикултурните метрополиси стремежът към консумация е най-малкото общо кратно и единствена религия. Свързващото звено е “нихилизмът на преживяванията”, а от него следва разграждането на ценностите.

Трябва ли етническа самоотрицание и комплексите за вина (Pascal Bruckner) да представляват инструмент на европейската интеграция? (сравни: Madersbacher, стр. 18-85).

Критични точки на властовата структура на ЕС са:

Prisoners Dilemma

а) дилемата на затворника: прилагането или още по-лошо – неприлагането на решенията на Европейския съюз носят на определени държави големи предимства в надпреварата. Възниква следният проблем: страните, които не спазват общите установените норми използват предимствата им без да плащат цената на напасването към тях. Ако определена страна изобщо няма капацитета и необходимата информация да установи, дали нейните европейски партньори се придържат към общите правила, то те едностранно биват поставени в позицията принудително да се възползва от договорените решения. Тази констелация чисто теоретично отговаря на дилемата на затворника (Szukala, стр. 16).

Lobby Land – http://corporateeurope.org

б) лобизъм: смята се, че между 15 и 20 хиляди души в Брюксел работят като лобисти. Те са повече отколкото и в американския „Lobbying Hot Spot“ (Dialer, стр.1). Има най-различни наименования за лобистките позиции: Consultant, Public Affairs Manager, Head of Government Relations, Director External Liaison, EU-Coordinator, Policy Advisor, Head of EU Department, European Affairs Manager или просто „ръководител – бюро Брюксел“. Когато концерните използват толкова много персонал и влагат в него огромни суми, за да налагат закони, следва логичният въпрос: това структурно политическо влияние легитимно ли е от демократична гледна точка? Установените под подобен натиск закони противоречат ли на обществения интерес? На чий гръб става изплащането на тези лобистки инвестиции? Ето един интересен факт, който трябва да бъде споменат в тази връзка: фармацевтичната индустрия инвестира в защитаването на собствените си интереси над 40 милиона евро годишно, а подобни вложения нямат възвръщаемост.

в) правни нарушения и утопия за единна парична единица: изключително силна критика бе изразена от икономисти и юристи (Hankel, Nölling, Schachtschneider, Popp, Spethmann, Starbatty…) към вътрешния пазар на Европейския съюз, единната парична единица и европейското законодателство.

Европейският съюз и неговите правни органи не успяха е да преодолеят все още съществуващите разделения между повлияните от германите правни представи и римското право, доминиращо в южните страни (Hankel, стр.10).

Освен това страни като Германия и Гърция трудно биват склонявани към приемането на определена валута, защото икономическата им сила е напълно различна. Така смята професорът по икономика Ханс-Вернер Зин (Prof. Hans Werner Sinn). Спасителните пакети са силно критикувани. Когато френското правителство реши чрез нарушаване на клазуата за непредоставяне на помощ да предостави бюджетни кредити на Гърция и да я „спаси“, тогавашната финансова министърка (днешна ръководителка на Международния валутен фонд) Кристин Лагард открито се хвалеше с това правонарушение. Нещо повече: за финансовия свят така нареченото „спасяване на еврото“ е много доходоносен бизнес. Тъй като отпускащите средствата са сигурни (поне отчасти) във връщането на дадената сума, те са доволни и от високите рискови лихви, с които се предоставят кредити на така наречените проблемни страни.

За получаващите страни предлаганата помощ се превръща в нещо като троянски кон, от чийто корем излиза още по-унищожителна криза, както политическа, така и икономическа и социална. В политически аспект тези страни губят своята независимост, а техните управления и парламенти – сила. Икономически кризата не бива преодоляна, а засилена и още по-ясно установена.

Дефицит на демокрация

Много юристи, сред които е и Карл Шахтшнайдер (Karl Schachtschneider) формулират следната критика: институциите и техните представители не се избират по демократичен начин. Всички те са част от технократски елит. Такъв е например случаят с ЕСМ (Европейски стабилизационен механизъм) и дори със самата еврокомисия.
Неолиберални елити около концерните

Report: European Round Table of Industrials

Оливър Хьодеман (Oliver Hödeman) от CEO – Corporate Europe Observatory установява, че зад законодателството стои поръчковият лобизъм. Когато той нахлува в бюрото на Еврокомисията, открива различни документи, сред които е например един с наименование „Reshaping Europe“. Той е създаден от лобистката агенция ERT (European Round Table of Industrials). В тази агенция работят около 45 шефа на най- големите концерни в целия свят (Fiat, BP, Shell, Siemens, Nestle…). Те представляват и 60% от европейската индустрия. Размествания в нея ще доведат веднага до икономически и социален хаос в Европа. В „проектозакона“ с името „Reshaping Europe“ можем да открием най-големите инфраструктурни проекти в историята на Европейския съюз, които са на обща стойност около 400 милиарда евро.

Негови автори са три шефа на концерни, а именно Жером Монод (Jerome Monod – работещ в сферата на водните ресурси), Пер Гиленхамер (Pehr Gyllenhammer – Volvo) и Висе Декер (Wisse Dekker Шеф на Филипс). Този политически манифест на индустриалните капитани е почти идентичен с истинския, влязъл в употреба закон на ЕС. На базата на тази информация можем и по-добре да разберем, какво има предвид Ноам Чомски, когато говори за капитализъм на концерните.

 

Разногласия

Европейския съюз не говори с единен глас и има много различни лица. Това може да се види ясно в договорите от Шенген и Дъблин, които биват създадени за подсигуряване на външните граници на ЕС. Питаме ли се обаче, защо Австрия помага при строенето на граници на страна като Македония, която няма нищо общо с Европейския съюз, или защо България подкрепя строежа на бежански лагери по своите граници? Бежанската криза е един от многото примери за това, че Европейският съюз не действа синхронно и интегрирано.

Зa да не завършвам съвсем песимистично, бих искал да Ви обърна внимание на едно прогресивното паневропейско движение. То се застъпва за повече прозрачност и така наречената „участваща демокрация“. Става въпрос за проектът DIEM 25, , който бива съставен от професора по икономика и бивши финансов министър на Гърция Янис Варуфакис.

 

Източници:

Franz Heschl – Die politische Rhetorik der EU-Kommission, Springer Verlag, 2013.
Adam Smith – Der Wohlstand der Nationen. Aus dem Englischen von H.C. Recktenwald, München 1978, S. 410
Publiziert in: Weltwirtschaft 15 (1927), S. 68-70, auch in Zeitschrift für Geschichtswissenschaft 19 (1971), S. 1170-1177.
Gottfried Niedhart – Frieden durch Freihandel und Demokratie, in Wissenschaft & Frieden 1998-3: Friedenskonzepte.
Heinz Walter Prill – Über die Problematik der internationalen währungspolitischen Kooperation, Volkswirtschaftliche Schriften, Heft 49, 1960.
Hans-Jürgen Bieling – Die Globalisierungs- und Weltordnungspolitik der EU, VS Verlag, 2010.
Robert Kuttner – The End of Laissez-Faire, University of Pennsylvania Press, 1991.
Andrea Szukala – Das Implementationssystem europäischer Politik, VS Verlag, 2012.
Doris Dialer, Margarethe Richter (Hrsg.) – Lobbying in der EU, Springer Verlag, 2014.
Wilhelm Hankel – Das Euro-Abenteuer geht zu Ende, Kopp Verlag, 2011.
Johannes Madersbacher – Europa: Aufbruch oder Niedergang?, R.G. Fischer Verlag, 2011.

 

 

 

 
Creative Commons Lizenzvertrag
Тази работа е лицензиранa: Creative Commons Namensnennung – Nicht kommerziell – Keine Bearbeitungen 4.0 International Lizenz.