Въведение

Феминистките политически теории съпътстват ежедневието на почти всички жени несъзнателно. Независимо от произход, образование, националност и други идентификационни фактори, ние сме потопени ежедневно в практическите сфери на приложение на тези теории. Не само медиите допринасят значително от своя страна. Теорията и практиката са често свързани във феминистки дискурс.

За да се обясни това по-подробно, за пъри път бих искала да обясня концепцията за политическата теория във феминистски контекст в по-голяма дълбочина. Алекс Демирович пише че историята на политическата теория е от особена значимост, тъй като тя се определя от това, което исторически принадлежи към политиката. Дори Олимпия дьо Гуж критикува, че текстовете от мъжки произход се разглеждат по друг начин от този на жените. (1995 г. Демирович 205f).

Мисля, че това историческо изключване на женския принос в науката е довело до това, че феминистката теория и практика в настоящето са значително по – преплетени отколкото всяка друга област на политиката. Искам с този принос да покажа една идея относно това преплитане. Така че въпросът ми е, както следва:

Каква е разликата между теорията и практиката на концепцията за „мултикултурализма“ и какъв ефект има върху представителството на жените мюсюлманки?

Моите хипотези в това отношение са, както следва:

С концепцията за мултикултуризма често се срещат негативни конотации, особено такива като „(липса на)  приспособимост“ и „интеграция“. Това среща жените с техните културни различия с външния свят особено трудно. Тогава политиките на отделните страни често се справят с това. Преди да премина в същината на моите аргументи, бих отбелязал накратко, че всички условия, които са свързани с политическата стратегия на „мултикултурализма“, са определени умишлено цитати от мен. Считам това за особено важно, защото често популистки асоциации са свързани с избраните понятия. В крайна сметка бих искал най-накрая да обобщим основните точки и да подам едно малко предложение за решаване на дебата.

Основна част

Жените – мигранти играят една централна роля в  дебата на „мултикултурализма“. Те са подложени на множество подтискане, от една страна чрез позицията си на жени и освен това чрез статуса им на „другите“ в политическия „Дебат за чужденците“. Фокуса върхи политическите интереси е много повече отколкото дефицита на мигранти.  Те се възприемат като „Безмълвни за своята култура“ и сами по себе си също се възприемат за дегенарационни (вж.URL 1). Културният расизъм е заменени от биологичен расизъм в много области на политическата практика. Но какво по-точно се разбира под културен расизъм?

Трябва да бъдем внимателни, че чужденците ще откраднат част от нашата култура… Трябва да пазим нашата култура“ – това са известните изречения от десните популисти.

Вероятно за много от нас лозунгите на Партията на свободата като „Дахам вместо ислям“ са добре познати. Културният расизъм се опитва да води дебат за „културните различия“, след като научните факти отдавна опровергават биологичните такива. За разлика от биологичния расизъм, при който хората определят свойства, дължащи се на външни, физически характеристики, културния расизъм се опитва да подчертае липсата на адаптивността на хората, поради тяхната културна среда (вж. URL3).

В центъра на политическата културна работа на практика трябва да бъде ангажиментът за равни права и  социално-културно разнообразно общество. В интерес на истината, политическата културна работа често е стртегия, за да помогне на страната да се позиционира в дебата за интеграцията.

Мултикултурализма“, както е разпространен в момента, възпроизвежда расовите стереотипи и засилва стереотипите за мигранти. „Мултикултурализмът“ призовава за толерантност към „другите“ и му позволява да се очертае на първо място. Той създава негативен опит с миграционната политика, защото се говори за „имигранти“, но не и с тях. Интересен дебат за понятието „други“ в контекста на културата се появи преди няколко години, когато Лайла Абу- Лугход нарича с „Писане на фона на културата“ в критичен подход към понятието за култура. Защо сега е особено засегната от този дебат феминисткия дискурс? Чрез концепцията за „Мултикултурализъм“, както се използва в политическата практика, множеството подтисничество на жените имигранти, които  са поставени така или иначе въз основа на пол и произход, е допълнително подсилена. Бих искала да обясня примера на жените мигранти с със забрадки, защото те са особено засегнати.

В „дебата за жените със забрадки“ става дума за жени дори по-лошо, защото те се третират като „културното различие“ не само за това, което носи в себе си, но също така и за това, което се вижда. И по този начин те също са особено уязвими в дебата за „западните ценности“.

Един важен въпрос тук е: може да се носи забрадка, но не може да я приравняваме с с това „да бъде черна“. Ето защо, жените мюсюлманки, носещи забрадки особено често се сблъскват с факта, че те могат да я свалят, за разлика от жените с по-тъмна кожа жени, които не може просто да отлепят цвета на кожата си. Твърди се, че „носенето на забрадки“ е една политическа декларация или че се носят умишлено. Това води до едно ново измерение на дискриминацията.

Това води до същите проблеми, както в дебата за сексизма по-рано. Жената със забрадка наистина ще бъде третирани по различен начин, защото го прави различно, доброволно. В дебата за сексизма по-рано например, тези жени наистина ще бъдат докоснати последни, защото те едва ли привличат с нещо. Как можем да отговорим на този проблем?

Събирателният модел на Джаспир Пуар може да ни помогне да направим всичко по-видимо. В него се предлага да се добави „ събирателно (странно)“ или да се усложни преди интерсекционалитатът като интелектуална категория, както и като средство за политическа намеса от страна на понятието.

Комплектите, също и неорганизираните мрежи трябва да помогнат  да се заменят консолидациите с междусекторни модели за самоличност.  Интерсекционалитатът в борбите за втората феминистка вълна като централна намеса е разрботена от по-тъмните феминистки, в хегемонията на категориите раса, класа, пол в главно белите феминистки съгласувания да бъдат поставени под въпрос. Но само чрез тази интервенция разбирането на разликата между половете, като основна категория, се прилага към него като прекъсване.

Моделът може така да се каже да помага да се разделят термините „забрадки“ и  „мюсюлманин“. Трябва да се научим да разграничаваме някои категории от други, за да предотвратим задълбочаването на културно – расовите предразсъдъци.

Заключение

Целта ми с този труд е да допринеса за дебата на  „ мултикултурализма“, както на практическо и теортично ниво, така и на политическо. Мисля, че е важно да се осигури използването на този термин в центъра на дебата за културен расизъм. Подсъзнателно в политическата практика с „мултикултурализма“ винаги се извършва и една дискриминация. Предполага се едно объркване на обществото между „други“ и „нормални“. Това се отнася с пълна сила за жените мюсюлманки, защото хората в хода на „дебата за забрадките“ автоматично подчиняват една „чужда култура“ и „другостта“ и неволно „мултикултурализма“ отива в  политическия дискурс.

Едно възможно решение за бъдещето би могло да бъде по-чувствително боравене с различни термини, които се използват във връзка с „мултикултуралзима“ в политическата реторика. Също така в областта на политическото образование може да се започне при младите хора напримери от училище. В допълнение трябва терминът „мултикултурализъм“ да бъде преразгледан на академично ниво и да бъде обсъден. Особено в контекста на феминистките, политически теории.

Накрая отново ще извиквам още веднъж Демирович, който е дал примера за Олимпия дьо Гуж. Възможно е проблемът за „мултикултурализма“ ( от академичен ъгъл) да се обмисли по подобен начин. Съществуват твърде малко мнения за засегнатите жени, и почти не се говореше за тях. Отчасти тези мнения със сигурност се възприемат по различен начин. Проблемът с тази феминистка теория, невидимостта на жените следователно не е решен, а понякога само изместен.

Крейски предлага терминът феминизъм да се възприема като „разширения манталитет“. Феминизмът не трябва да се справи доминантно с политическите условия, а да прояви критичност.Предлагам същото и за дебата за „мултикултурализма“, особено в рамките на феминисткия дебат. Особено в академичния дискурс трябва човек да има една собствена (вероятно по – привилигирована) позиция, която трябва да бъде осъзната, за да формира съюзи, които могат да направят разлика в края на този дебат.

Автор: Мариеле Фризахер

Преводач: Катя Ушева, 06.04.2017

Creative Commons Lizenzvertrag
Тази работа е лицензиранa: Creative Commons Namensnennung – Nicht kommerziell – Keine Bearbeitungen 4.0 International Lizenz.