Автор: Димитър Николов

Състоянието на правата на човека и тяхната защита са основен фактор и показател за развитието на международната и национална политика във всички сфери на обществения живот по целия свят. Доминиращате доктрина за правата на човека днес е съобразена с модела на западните либерални демокрации и техните традиции в тази област. Традиции основани на гръцкото и римското право, на християннската ценностна система, на Декларацията за правата на човека и гражданина.

На 9 май 1945г. свършва войната на европейския континент. Германия е капитулирала. Десетки милиони са жертвите на най-чудовищната война в човешката история. Икономиките на държавите в Европа са напълно разрушени. Няма страна победител, всички са губещи. На дневен ред излизат редица въпроси, чиито отговори се крият в недалечното минало. Защо се появи Хитлер? Защо бяха създадени и използвани газовите камери? Защо никой не спря тази лудост навреме? До къде може да стигне човешката лудост? И всичко това преди атомните бомбандировки над Нагазаки и Хирошима в Япония. Тогава човечеството разбира, че е премината границата – границата на допустимото.

Втората световна война е предпоставка и фактор, на който се дължи появата на еволюционно нови взаимоотношения на междудържавно ниво. Стига се до извода, че ако се продължи с практиката да се налагат тежки репарации на държавите загубили войната, това няма да доведе до нищо добро. Вместо това трябва да се помогне на населението им да се възстанови, без да се накърнява тяхната чест и достойнство. Хората осъзнават необходимостта от гаранции на човешките права и създаване на механизми за тяхното спазване в световен мащаб. Главната цел е изготвяне на общи стандарти и правила важащи за всички държави в света.

unoПървата крачка в тази насока е създаването на Организацията на обединените нации (ООН). Създадена е на 24 октомври 1945г. с приемането на нейния устав, от 51 страни, които са били изпълнени с решимост да съхранят мира посредством развитие на международното сътрудничество и осигуряване на колективна безопасност. Към днешен ден членове на ООН са 193 държави, т.е. почти всички страни в света. ООН се явява център за решаване на проблеми, с които се сблъсква цялото човечество. Дейността и се осъществява чрез съвместните усилия на повече от 30 свързани с нея организации. Универсалността на правата на човека се регламентира в Международната харта за правата на човека, която е съставена от пет документа: Всеобща декларация за правата на човека – 10 Декември 1948; Международен пакт за социални, икономически и културни права; Международен пакт за граждански и политически права и два факултативни протокола към него и два факултативни протокола към него – пактовете са приети през 1966г., но са ратифицирани през 1976г. Наред с тези документи са приети още над 100, които имат пряко отношение към правата на човека.

Действащата нормативна уредба на ООН може да се квалифицира по следния начин:

  1. Актове, съдържащи уредба относно защитата срещу масови нарушения – геноцид, расизъм, робство, принудителен труд, дискриминация, свобода на словото, мисълта, съзнанието и религията;
  2. Актове, защитаващи правата на отделна категория индивиди – на гражданите на държавата, на чужденци, на лицата с двойно гражданство, на лицата без гражданство, деца, жени, възрастни, бедни, инвалиди, коренно население, малцинства, жертви на международната организирана престъпност, тероризъм и корупция;
  3. Правата на човека по време на въоръжен конфликт – права на бежанците, жертви на войната и въоръжени конфликти.

Следващата стъпка е била да се създаде подходящата система на контрол за спазване на човешките права, както от членове на ООН, така и от държави извън организацията. Целта на разработването и приемането на универсални международноправни норми е, те да намерят общо приемане и прилагане във всички региони на света, като постепенно да получат такава унификация, че човек, независимо в коя страна се намира и независимо от проповядваната в тази държава религия, особеностти на култура и бит, да му се гарантирани едни и същи права и свободи и тяхната своеобразна закрила. Поради този факт, освен да развиват правните норми, ООН набляга и на поощряване на държавите да ратифицират съответните документи, като се осигурява и надежден международен контрол за тяхното правилно прилагане.

Органи за универсален контрол са:

  • Комитет по правата на човека;
  • Комитет по икономически, социални и културни права;
  • Комитет по премахване на расовата дискриминация;
  • Комитет за ликвидиране на дискриминацията по отношение на жените;
  • Комитет срещу изтезанията;
  • Комитет по правата на детето;

Върховни комисари на ООН: Върховен комисар по правата на човека (длъжността е въведена с рез. 48/141 от 20 декември 1993г.) и Върховен комисар за бежанците (учредена с резолюция на ОС на ООН през 1955г.).

Защитата на правата на човека се осъществява и от три регионални организации: Съвет на Европа, Организация на африканското единство и Организация на американските държави.

 

 

Литература:

  1. un.org – сайт на ООН.
  2. Борисов, О. Международноправна защита и правата на човека, Нова звезда, С., 2003.
  3. Николов, Д. Политика на България по защита правата на човека – Дипломна работа, ВСУ, 2006г.
  4. http://www.bpb.de – Bundeszentrale fuer politische Bildung.
  5. http://www.unfoundation.org – сайт на ООН.

 

 

Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivatives 4.0 International License.