На фокус Катар – или как Тръмп влоши ситуацията за малката конституционна монархия?

Защо са пет от най-големите арабски държави отрязаха връзките си с Катар? И защо изобщо трябва да ни е грижа? Това са разумни въпроси, имайки предвид факта, че Саудитска Арабия, Египет, Бахрейн, Йемен и Обединените арабски емирства отрязаха връзките си  — дипломатически,  както й всички пътувания и търговия с малката конституционна монархия.

Няколко неща трябва да се знаят най-вече за Катар; страната притежава четвъртите по големина резерви от нефт и природен газ в света. В страната се намира най-голямата военна база на САЩ, включително и щабът на централното командване за въздушна отбрана. Доста космополитно място, страната е избрана за домакин на Световното първенство по футбол през 2022. Както и при страните, които сега и се противопоставят – Катар е управлявана от сунити, които са доста активни в борбата си срещу Хоши бунтовниците от Йемен и режима на Башар Асад в Сирия. И все пак те са в приятелски отношения с Иран, Хизбула, Хамас и някои от най- безпощадните ислямистки военачалници.

Накратко както много от проблемите, пред които президентът Тръмп се изправи, или засили Катар и ситуацията в него е много по-сложна, отколкото можем да си представим.

И, макар и напрежението между Саудитска Арабия и останалите арабски страни да беше заварено положение от почти цяло десетилетие, Тръмп — „може би случайно“ — задейства тази нова ескалация. Тръмп смяташе, че той ще обедини и укрепи сунитските лидери, след като говори пред тях в Саудитска Арабия миналия месец. Това посещение, първата му спирка от първото му пътуване в чужбина като президент, бе прието доста по-ентусиазирано, от по-късните му спирки в Европа. За съжаление, речта на Тръмп там бе катастрофа, макар и от различен вид, възвестяващ новата политика на САЩ за вземане на страната на сунитите в техните секстанстки воини срещу шиитите, особено в Иран. Това, което президентът на САЩ не предвиди съвсем ясно е, че именно тази негова реч щеше да задълбочи противоречията между шиити и сунити и най-вероятно да засили конфликтите в региона.

Емирът на Катар — Тамим Бин Хамад Ал-Тани, чието семейство управлява страната в продължение на почти два века — бе опитал обособяването на отделна външна политика през последното десетилетие, ухажване на едната страна в регион, известен със сектантски вражди, след това другата страна, в зависимост от собствените си интереси. Разбира се, той можеше да направи това, защото страната му има огромно богатство за една такава малка популация — 2.2 милиона души, повечето от които чужденци, се ползват с най-висок в световен мащаб доход, запълващ политическите цепнатини, който измъчват много от монархиите в региона. По време на Арабската пролет Емирът поддържа  протестиращите бунтовници, използвайки държавната телевизионна мрежа Ал-Джазира като пропаганден орган за своята кауза. Той също така се приближи към Иран, неговият шиитски съсед в Персийския залив. Според редица изследователи, позицията на Катар има смисъл – страната дава най-доброто от себе си и се опитва да обособи своя специална сфера, чрез която да бъде от значение в региона.

През последните години, обаче подходът на Катар започна меко казано да озадачава страните в региона и света. След края на Арабската пролет, бунтовниците бяха изместени от джихадисти, а страната измести медиите и средствата си в тяхна подкрепа, нещо от което съседите й сунити се бояха. По същият начин, както войните между сунити и шиити се засилваха, Катар се приближаваше в позициите си към шиитското правителство на Иран. В очите на съседите му сунити, обаче стратегията на Емира, изглеждаше повече като тактика за сваляне на режимите им и за разширяване на собствената му власт. Накратко, той започна да отблъсква всички: сунитите чрез подпомагане на Иран и неговите съюзници в различните военни операции; шиитите чрез продължаване  да бъде домакин на военните бази на САЩ и помощта към саудитците в Йемен.

„Катар се опита да бъде Хонг Конг на региона“, казва Джойс Карам, началник на Ал-Хаят, най-големият Панарабски вестник. „Това просто вече не работи.“

Сега Катар е уязвим. Макар и много богат и дипломатически пъргав, Катар разчита на Саудитска Арабия за 40% от храната си. Разбрахте, защо видяхме и снимки на дълги опашки в магазините за хранителни стоки в столицата Доха. Повече от половината от работниците в страната идват от други страни в региона. Дори външната политика на Катар е ограничена; например, прекъсването на въздушните маршрути не позволява на Катар да превозва хуманитарна помощ за Газа. Саудитска Арабия, от своя страна се опитва да накара военните на Катар да поемат контрола в страната. Или както казва заглавието на един вестниците на саудитска Арабия – 5 преврата за 46 години, а 6-тият не е далеч. Анализ в „Джейнс 360“, който се специализира в областта на отбраната и разузнаването, предвижда, че Катар няма да има друг избор, освен да се предаде и да намали рязко подкрепата си за ислямистките движения, особено за тези в Сирия. Дали обаче ще прекъсне отношенията си с Иран е друг въпрос. Все пак двете страни споделят общо поле за природен газ и този и други фактори правят отношенията им много близки.

Междувременно, ефектът от всичко това върху американската кампания срещу Ислямска държава е несигурен. Както всички видяхме, “ пътят от Осанна до разпни го е повече от кратък“, имайки предвид факта, че само преди седмица американските официални лица сипеха похвали върху Катар за борбата на малката конституционна монархия срещу тероризма. Държавният секретар Рекс Тилерсън заяви в понеделник, че ще се опита да посредничи за изглаждане на нововъзникналото напрежение между Катар и другите сили – въпреки че, предвид недостига на длъжностни лица от второ и трето ниво в Държавния департамент и опразнения дипломатически корпус, не е ясно как той може да направи това. Достатъчно тревожен е фактът, че разривът в отношенията между Катар и другите държави от полуострова изглежда изненада администрацията на „Тръмп“ – може би друг резултат от провала на президента да номинира асистент секретари в държавния и департамента по отбраната.

Именно този разрив ще утежни отношенията в арабските страни, а след това единството на панарабизма ще е илюзия. Възможно е обаче, именно този нов обрат да доведе до някои продуктивни последици. Ако Катар прекрати подкрепата си за ислямистките бойци, това би ускорило войната срещу Ислямска държава и други екстремистки групировки в региона. Но ако в същото време Катар, независимо дали чрез сливане, присъединяване или преврат, премине изцяло в лагера на сунитите, то това допълнително ще задълбочи сектантското разделение. Какъвто и да е развоят от всички тези събития войната няма да помогне на никого, тя само ще доведе до обедняване на целия регион.

 

Автор: Силвия Стаменова

 

Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivatives 4.0 International License.