Външна политика на Великобритания след Брегзита

Един от най-важните моменти в историята на европейската интеграция е договорът от Маастрихт. С този акт се поставя началото на превръщането на една формация в хомогенен и функциониращ субект на международните отношения. Този проект на мира след Втората световна война определя една голяма роля на Европа в световната политика. Той става и отправна точка за обяснение на редица основополагащи тенденции в международните отношения и към настоящият момент една от страните „основатели“ – Великобритания, реши да скъса отношенията си с него. От всичко това налице са множество въпроси и сценарии за развитие, както на Обединеното кралство, така и на Европейският съюз. Един от най-съществените и заслужаващи внимание е въпросът за промяната в посоката на външната политика на страната.

Ключови думи: Великобритания, политика, външна политика, Брегзит, ЕС.

След Брегзита британската външна политика ще промени изцяло параметрите си и ще се фокусира в следните направления:

  1. Обективните елементи на британската външна политика остават непроменени. Те включват формалното членство в международни организации като ООН, Г-7 и НАТО, споразуменията за обмен на разузнавателна информация (като например членството в групата „пет очи“), Британската общност и по-широка мрежа от силни съюзници по целия свят. Великобритания притежава дипломатически и служби за сигурност от висока класа. След последните събития (в частност набиращият скорост тероризъм) страната възнамерява да инвестира допълнителни средства в тяхното последващо развитие. През юли 2015 година, правителството на Обединеното кралство обяви, че възнамерява да изпълни бюджета от 2% от БВП, изискван от страните от НАТО за следващите пет години. Правителството също така гарантира реално увеличение в бюджета за отбрана всяка година, докато тя достигне £ 47,7 милиарда годишно до 2020 г. Това означава, че има здрави основи за създаването на една ефективна външна политика и политика за национална сигурност.
  2. След Брегзита основният приоритет на външната политика на Великобритания е да докаже на съюзниците и враговете си, че страната е все по-отворена към бизнеса, ангажирана с глобалната политика и отдадена на международната сигурност (като активен в споделянето на тежестта партньор в НАТО). Необходимо е бързо и решително действие във всяка една от тези области, за да не се създаде мнение, че Brexit се равнява на изолационизъм. Чрез повторното определяне на отношенията си с други държави – най-вече с САЩ, Германия и редица други страни-членки на ЕС (по-специално тези на Изток) – Великобритания също така ще се постави в по-силна позиция за преговори по Брегзит.
  3. Най-краткосрочната цел на въшната политика на Великобритания в момента е да подпомогне постигането на успешни преговори с ЕС по Брегзита. Вече съществуват много взаимни икономически интереси между другите страни от ЕС и Великобритания. Но тези преговори трябва да се разглеждат като част от обновената глобална стратегия на страната. Това е особено важно, тъй като те може да отнемат между четири и шест години, за да завършат. Едновременно с това трябва да бъдат положени усилия страната да поеме по нов път – на политическа и дипломатическа ангажираност със страни извън ЕС, особено при преследването на нови търговски сделки, които по юридически причини не могат да бъдат започнати преди официалното излизане на Великобритания от Общността. Макар подобни споразумения да са изработени по поръчка, те трябва да са част от глобалната стратегия за световна търговия на страната.
  4. Въпреки че сега напуска Европейския съюз, Великобритания трябва да разработи визия за това какъв тип Европейски съюз би искала да види в бъдеще и да насърчава развитието му. Ако има уроци от историята ни, то те са, че стабилността на Европейския континент трябва да остане един от най-важните приоритети за националната сигурност на Великобритания. Страната може и трябва да играе положителна и активна роля в това, макар и да осъзнава, че би могла да изглежда като „коварен Албион“. За тази цел, тя трябва да приветства усилията за реформа на ЕС, както и мерките за по-балансиран икономически просперитет и повече социална хармония на континента. От друга страна създаването на „супердържава“ в рамките на ЕС е нещо, което ще застраши Великобритания поради факта, че ще застраши съществуващата армия на НАТО.
  5. Трябва да се признае, че излизането на Великобритания от ЕС може да има политическо влияние върху европейските санкции срещу Русия и сплотеността на НАТО. В продължение на много години, колелата на ЕС и НАТО работиха в определен синхрон. Вече видяхме, на срещата на върха на НАТО във Варшава, че това може да се промени след Брегзита. Президентът Оланд коментира, че „НАТО изобщо не играе роля в това да казва какви трябва да бъдат отношенията между НАТО и Русия и че Франция, разглежда Русия, не като враг или заплаха, а като партнъор.“ Има и признаци, че Германия е склонна към размразяване на отношенията с Русия, а според статистики огромното мнозинство от германците биха предпочели по-тясно сътрудничество с Москва.
  6. Благодарение на тази променяща се геополитическа динамика, е необходимо да се преоткрие чувство на „баланса на силите„, което ръководи британския подход към Европа в продължение на векове. Като оставим настрана въпроса за Русия, Великобритания и Германия имат особено силни стимули да поддържат близки отношения извън ЕС, дължащи се на техните силни търговски връзки. Германия предпочита да има Великобритания като балансьор в рамките на ЕС, но ролята на балансьор извън ЕС (не на последно място заради своята сравнителна военна сила) не трябва да бъде отхвърляна. Разбира се, отдавна се твърди, че отношенията между Германия и САЩ ще бъдат задълбочени в случай на напускане на кралството на Европейския съюз. Но дали ограниченията в областта на военното сътрудничество и обмена на разузнавателна информация ще продължат да съществуват? Вместо да се отдалечава от традиционната си роля като „мост“ между Европа и САЩ, има добри перспективи за Великобритания да запази силна връзка с Берлин, без да е подценена в нов германско-американски съюз.
  7. В контекста на един променящ се „баланс на силите„, отношенията на Великобритания с редица източноевропейски членки на ЕС заслужават едно подновено внимание. Тези новоевропейски държави представляват един важен нов фактор в стратегическия пейзаж на континента. Има редица причини, поради които Великобритания трябва да търси още по-силни взаимоотношения с тях. На първо място, Великобритания е една от държавите, които настояваха за разширяване на ЕС на Изток. Второ, много от тези страни живеят в страх от френско-германското помирение с Русия за своя сметка и естествено търсят подкрепа в „трета страна“ (основно от Съединените щати). Трето, някои от тях – като Полша или Унгария – също са загрижени за нарастващата германска власт или тенденции към федерализъм в ЕС. Четвърто, има голяма диаспора от Източна Европа вече във Великобритания, които работят здраво и се интегрират добре. Поради всички тези причини, преговорите за свободно движение трябва да са много добре обмислени.
  8. Брегзит подчертава първостепенното значение на „специалните отношения“ със САЩ. Докато е в ЕС, Великобритания винаги трябва да изпълнява един деликатен баланс – така нареченият „Атлантически мост“ между тези два свята. Излизането от Европейския съюз дава възможност за пренасочване на приоритетите. Едни възродени отношения със САЩ ще са от решаващо значение по редица причини. На първо място, подобен род отношения ще са необходимият спасителен мост срещу всички, които ще приложат наказателна репресия спрямо Великобритания в хода на преговорите за излизане от Европейския съюз.
  9. В процеса на собственото си обновяване, Великобритания ще търси нова „опорна точка“ с Азия. Първият въпрос, свързан с това е дали страната ще иска да разшири обхвата на ангажимента си с икономиката, търговията, сигурността и политиката на Азия. С други думи, на Великобритания и трябва нов „глобален подход:, този на участник в азиатската геополитика (дори в малък мащаб, като арбитър, или защитник на международното право). Вторият въпрос е до каква степен е в интерес на Обединеното кралство да координира усилията си с САЩ (като все повече се разчита на този вид специални отношения). От части, отговорът на този въпрос зависи от развитието на американската политика в региона през следващите години и от предстоящите действия на президента Доналд Тръмп.
  10. В стремежа си да определи своето място в света след Brexit, Великобритания трябва да се избегне изкушението на изместване към по-тясно меркантилна външна политика, която е в разрез с „все още благородните традиции на миналото й“. Докато новите търговски сделки и търговски взаимоотношения трябва и са приоритет, настоящият приоритет на страната е да подсигури мястото си в Европейския съюз и да потвърди ангажимента си към НАТО. Договарянето на нов набор от търговски отношения не може да се направи в изолация от геополитически обстоятелства в Азия или в Близкия изток (или без загриженост за вътрешния характер на режимите в тези части на света). Старите съюзници и новите партньори ще очакват съгласуваност и последователност от Великобритания. Няма страна без провали във външната си политика, но Великобритания винаги е определяла себе си като отговорен, принципен и хуманитарен участник на международната сцена. Всяко връщане към „нео-елизабетинската“ външна политика би означавало да се действа по начин, който би бил чужд на британските дипломатически и военни принципи, да предизвика политически спорове и да подкопае обществената подкрепа.
  11. За да се адаптира спрямо променящите се условия Великобритания трябва да признае значимостта на международната система, в чието създаване участва след Втората световна война и да направи всичко възможно да я запази. Външна политика, която се отказва от идеята за пост либерален свят след 1945 година рискува да се превърне в самоизпълняващо се пророчество. Действително, от американска гледна точка, не е оптимистичен сценария, в който Великобритания – все още втория по сила на военната мощ Западен съюзник и съюзник по въпроси като Русия и Близкия Изток, става все по-динамичен актъор на международната сцена.
  12. Най-сериозният тест за Великобритания в изпълнението си на задълженията по отбраната е приносът й към НАТО. Тоест от съществено значение за наблюдателите на процеса ще е факта, дали Брегзит намалява, или увеличава наличните ресурси за отбрана на Обединеното кралство. В действителност, Брегзит създава условия за укрепване, а не за отслабване на НАТО. Премахването на слоя от свързани с ЕС политически интереси и задължения, ще направи Лондон един по-отзивчив и по-ефективен партнъор на НАТО.
  13. Колкото и да се стреми Великобритания да избегне участие във военни конфронтации, или операции за сигурност в големи мащаби в близко бъдеще, то би било пагубно да се мисли, че въпросите на мира и войната трябва да не бъдат обект на разглеждане. Ангажимент за споделяне на тежестта – и декларацията на националния интерес в „основа на правила“ на международния ред – изисква готовност да се плати цената, за поддържането му. Светът се превръща във все по-нестабилно и опасно място и ефектите от всичко това са вече в задния ни двор. Последното нещо, което искат обществените и политическите институции е друг дебат върху политическата сигурност. Историята, обаче ни учи, че подобен род дилеми са склонни да се проявят в най-неподходящият момент. Гражданска война в Сирия продължава и положението със сигурността в Ирак и Либия се влошава. Налице са също така първите стъпки на администрацията на президента Тръмп в САЩ, която показва активност в тази област, по начин който постави допълнителни изисквания към Великобритания (в контекста на обновените отношения по сигурност).
  14. Великобритания запазва много отлични активи по „мека сила“ на разположение, но тя трябва да не си прави илюзии и да приеме, че „твърдата сила“ продължава да упражнява преобладаващо влияние в международните отношения. Въпреки, че предпочита да се позове на инструменти като международната търговия и културното влияние, тези активи са само част от арсенала на страната. Като островна държава капацитетът й да насочва силите си ( понякога в съвместни експедиционни мисии) винаги е бил жизненоважен за дългосрочната й сигурност.
  15. Запазването на териториалната цялост на Обединеното кралство е приоритет на правителството, особено в контекста на Брегзит. Именно по тази причина, оставането на Шотландия в Обединеното кралство е по-важно от всякога. През ноември 2015 година, правителството обяви намеренията си да похарчи £ 8.0 милиарда в Шотландия през следващото десетилетие за изграждането на нови военни кораби за Кралския флот. В този контекст, бъдещето на разходите за отбрана трябва да бъде обвързано с една по-широка стратегия за стимулиране на икономиката в изостаналите райони на страната, особено Шотландия и североизточната част на Англия.

Най-голямото предизвикателство пред новото правителство на Тереза Мей е да се установят някои ръководни принципи за нова глобална стратегия. Това ще бъде особено трудно, поради факта, че голяма част от времето му е и ще бъде посветено на преговорите по Брегзит. След Брегзит, на въпроса „Каква е ролята на Великобритания в света?“ ще може да се отговори по няколко начина. Истината е, че на този въпрос не може да се отговори окончателно и еднозначно, защото външната политика на страната зависи от множество променливи. Съществува обаче възможност да се установи по-голяма съгласуваност в политиката на страната и по-ясна представа за цялостната й посока, отколкото е имало през последните години.

След Брегзита възможните последици за външната политика на страната са изграждането на „Европейска супердържава“ под доминацията на Германия. Според всеки един сценарии, обаче (една силна Германия) ще увеличи рисковете от повторно зараждане на Германския национализъм. Създаването на армия в супердържавата Европа ще подкопае основите на НАТО.

Говорейски за Франция, то тя определено ще има подсилено дипломатическо влияние, особено в ООН, където ще бъде единствената страна сред страните имащи право на вето. Друга потенциална последица е засилването на френско-германското-руското сближаване.

Уязвимостта на Еврозоната и голямата криза, която е налице в нея щеше да засегне Великобритания. Останалите държави-членки на ЕС (ЕС 27) ще се обърнат към създаването на протекционистични политики, които ще засегнат свободната търговия, върху която се крепеше досега просперитета на Великобритания.

 

 

Published by Sylviya Todorova Stamenova, 26.03.2017

 

 

Creative Commons Lizenzvertrag
Тази работа е лицензиранa: Creative Commons Namensnennung – Nicht kommerziell – Keine Bearbeitungen 4.0 International Lizenz.