reliigon-syrien0Изясняване на терминологията: В днешните геополитически дискусии, се употребява  „Близък Изток“, като географски регион от Египет, през Турция (главно Анадола) и Арабския полуостров (Саудитска арабия, Йемен, Оман, Кувейт…) и стига чак до Иран. Но защо този термин не може да се счита, като обективен и много политолози смятат, че е през призмата на западния мироглед – това показва турския учен и министър-председател на Турция Ахмет Давутоглу в неговата книга: „Стратегическа дълбочина“.

„Близкият Изток съдържа в самия себе си, един мироглед и субективност, защото за един китаец, територията на Близкият Изток се намира от неговата дясна страна.“(Давутоглу с.162). За Давутоглу Близкия Изток се намира на Балканите, и според него този термин описва „Средния изток“. Това има геокултурни причини, тъй като османската култура и мюсюлманската вяра са били разпространени дълго време. И също така, защото Балканите могат да се разглеждат, като граница между Ориента и европейската култура. chinaНо за него има и геополитически и исторически фактори и идеологическа причина, защо това понятие е така дефинирано: Защото по този начин се отрича османската култура и влияние върху Балканите – от неосманската си перспектива той е прав. Аз понятието „Среден Изток“ няма да ползвам и си оставям на общовъзприетото понятие „Близък Изток“. Тук исках просто да опиша, проблематиката на дефиниране на това понятие. Този термин показва огромната сложност на темата, защото са свързани културни, религиозни и политически влияния, че е напълно объркващо за по-малко информиран човек.

Култура: Близкият Изток е територия, от която голямата част е пустиня. От както САЩ атакува Афганистан през 2001 година, в медиите понятието „Близък Изток“ включи и тази страна. Обитаема е от араби, перси, турци и кюрди. Тази област обхваща също така много малцинства и едно религиозно многообразие. Например – християни, алевити, друзи и евреи, както и етноси: персийци, бербери и черкези. kulturelle-vielfalt-des-islamsТрите монотеистически религии, Юдаизма, Християнството и Ислямът са създададени в Близкият Изток и трите религии виждат в Авраам техният праотец. Жителите в градове или села както и номадските бедуини, си запазиха техните традиции и всичко това прави Близкият Изток една пъстра мозайка от различни култури, традиции и религии. Древно-източните империи Шумер, Египет, Вавилон както и Асирийското и Хетското царство, създадоха културата в Близкият изток, и чрез търговски връзки като Пътя на коприната или Средиземно море бяха свързани и обменяха технологии и знания. (Д.р. Стефан Росини).

Когато говорим за Близкият Изток, трябва да споменем и думите Ориент и ориентализъм – „Ориентът е не само непосредствено до Европа, а също така е мястото на най-големите, най-богатите и най-старите колонии на Европа, и по този начин става източник на нейния език и култура. В допълнение Ориента е помогнал на Запада да се определи.“ – така пише експерта по Близък Изток и Ориент американско-палестинския учен Едуард У. Саид в книгата си „Ориентализмът“ (с.1). От Първата световна война (Франция и Великобритания) и след Втората световна война (САЩ), е очевидно че Запада доминира в Ориента (Саид, с.4). Дали теорията на Саид е вярна или не, е важно да се отчете: От факта, че Запада властва над Ориента, възникна едно чувство на западно превъзходство, което се отразява на евроцентричния мироглед на Ориента. Този мироглед също включва и чувството за морално и културно превъзходство, с което Запада влиза в ролята на „просветения“ и се стреми да култивира мистичния, отнесен и агресивен ислям. Зад това физическо превъзходство, не беше ли военната техника създадена през войната? Зад това превъзходство не беше ли икономическата мощ, която се базира на поробване на народите?arabische-demokratieВикторианския империализъм водеше цивилизационна мисия, докато Ленин говореше за икономически детерминизъм“ – икономиста Питър Джей (с.124). Не беше ли Далечния изток, който за пръв път въведи монетите в обществото? Не бяха ли арабите, които взеха знанието от Далечния изток, които ни дадоха цифрата нула и десетичната система? – (в годината 830 писа Мохамад Ибн Муза Ал Каризми в книгата „Algoritmi de numero indorum”, която в последствие е преведена на латински, Джей с.123).

История: Борбата за сфери на влияние в ислямския свят, започна още през 1590 година, както е показано на картата, в зелено е отбелязана Османската империя и в оранжево Персийската империя. Османската империя от 1516 до 1919, т.е. почти 400 години доминираше политически, културно, религиозно и военно Близкия Изток. kulturelle-einflc3bcsseПоради геополитически причини Османската империя се разпадна (Османската империя, заедно с Австро-Унгарската империя и Германия бяха губещите сили в Първата световна война).

Едрият капитал на Франция и Великобритания (и в това число Натън Ротшилд), участваше в построяването на Суецкия канал (1869г.), като по този начин тези западни страни, искаха да контролират търговските пътища по море до Индия. Арабите получиха след Първата световна война само празни обещания и вместо да се образува една суверенна арабска държава, Близкия Изток падна под контрола на западните сили. В бившата тайна кореспонденция между френския дипломат Франсоа Жорж Пико и британския дипломат Марк Сайкс е уточнено колонизацията на Близкият изток. Така регионът около днешна Йордания, Ирак и Палестина е бил контролиран от Великобритания, а регионите около Сирия и Ливан от Франция. Това току-що споменато тайно споразумение Сайкс-Пико е в пряко противоречие със споразумението Хюсеин-Макмахон. Кореспонденцията Хюсеин-Макмахон в която западните страни обещаха арабски суверенитет, никога не се осъществи и беше една огромна измама, поради споразумението Сайкс-Пико. Това доведе до първото арабско въстание срещу колониалната политика на Запада.

sykes-picot-agreemantИ с декларацията Балфур през 1917 година (с главните участници Артур Джеймс Балфур и британския външен министър Лионел Уолтер Ротшилд) е била забита „западна кама“ в арабското сърце, в полза на създаването на еврейска държава – констатира френския политолог и историк Жан-Кристоф Виктор. Със силната подкрепа на Запада още през 1948 година са били изпъдени огромна част палестинци от техния дом и се реализира еврейски геноцид над арабите. Автора на книгата „The ethnic cleansing of Palestine (2006)” и историк с британско-еврейски корени Илан Папе, и един от най-известните учени в света Ноам Чомски описват ситуацията в Палестина в тяхната книга „Gaza in crises”:

  • Израел с помощта на САЩ (от 1949г. повече от 100 млрд. долара, и само за 2009г. 2,5 млрд. долара помощи) са наказали палестинците за техния демократичен, но грешен избор (изборите в Палестина през 2006 година). Това показва истинското лице на американската демократизация: САЩ подкрепя демокрацията в чужбина, ако и само ако тази подкрепата е съобразена с външната им политика.
  • Дестабилизация на арабския свят, укрепването на ядрената държава Израел са важни политически елементи от на политиката на САЩ в борбата за петрол в Близкия изток. Външно-политическите цели на САЩ и Израел са почти идентични: Сирия и Иран са представени, като терористи и заедно с Ирак, Афганистан, Ливан, Либия, Йордания и Йемен бяха директно или косвено нападнати (със санкции, ембарго и войни). Само Израел е призната, като ядрена и регионална мощ в Близкия Изток.
  • palc3a4stinaИзраел отвлече няколко цивилни граждани и така наруши международното право. За етническото прочистване през 1948 година, поради парадигмата на политическо коректно поведение не се говори. Деня „Накба“ е символ на лицемерния Запад и на агресивната селищна и геноцидна политика на Израел. Систематичното нарушаване на човешките и международните права получава рекордно измерение. Няколко примера: ООН критикува военните удари срещу рибарски кораби, в последствие на израелското ембарго много деца и жени загинаха. Нарушения: Харта за човешките права на ООН чл.2 (4) и чл.51, Женевската конвенция ІV чл.49(6), ООН резолюции 54, 111, 194, 233, 234, 250, 256, 262, 267, 270, 280, 285, 298, 313, 316, 468, 476. Престъплението на Апартейда от 1976 година – в последствие това обвинение отпадна, показват архивите на ООН.gaza
  • Едно от най-силните лобита в САЩ е „AIPAC“ (израелското лоби), то събра няколко милиона долара от американски граждани дарени за Израел и то създаде една атмосфера срещу Саддам Хюсеин още преди да атакува Кувейт. Безусловната подкрепа на САЩ има със сигурност геополитически причини и винаги е била фактор за напрежение между САЩ и арабските страни. Всичко току-що споменато сигурно е повод да избухнат четири големи арабско-израелски войни. И до ден днешен Сирия няма договор за мир с Израел.

Суецки канал – Университет Вермонт: http://www.uvm.edu

Войните: 1948 година – веднага след създаването на Израел, Египет, Ливан, Сирия, Ирак, Йордания нахлуха в Израел;

    • sinai-halbinsel-suezkanal-und1956 г. – Суецка криза – след като Египет национализира Суецкия канал наруши петролните интереси на Великобритания, която веднага заедно с Франция и Израел нападнаха Египет. Това доведе до окупацията на Синайския полуостров – констатира Леон Лешус от „Weltwirtschaftsinstitut Hamburg“
    • 1967 г. – Шест дневната война – след войната Израел контролираше ивицата Газа, Синайския полуостров, Голанските възвишения, Западния бряг и Източен Йерусалим;
    • 1973 г. – войната Йом-Кипур: водеше до първата „петролна криза“.
    • 1978 г.  – израелската армия окупира ливанска територия.
    • 1982 г. – Израел се намеси в ливанската гражданска война.
    • 2006 г. – започна войната между Ливан и Израел. Развитието на движението Хамас може да се разглежда, като защитна реакция.

През 1953г. ЦРУ заедно с правителството на САЩ свалиха първото демократично правителство в Иран, поради техните очевидни геостратегически интереси (консорциума Англо-Иранска компания). След американският преврат последва четвърт век репресивен режим в Иран.

prozent-shiiten-und-sunnitenЕтноси и религии: Разделението между персийците, които са шиити (Иран) и арабите, които са сунити (Ирак) се е увеличило след войните в Персийския залив. Както Турция се явява наследник на Османската империя, така и Саудитска Арабия със свещените градове Мека и Медина имат амбицията да бъдат лидери на арабския свят. Обаче и Иран играе в това отношение роля и също така иска да реализира регионална хегемонна политика.

 

saudi-oil

САЩ подкрепи през 80-те години авторитарни режими, като Ирак и диктатури, като Саудитска Арабия. В замяна на това получиха търговски права в областта на петролната индустрия. И това вече ни води към следващата тема:

Икономика и ресурси: Още през 30-те години американските петролни компании държаха акции на нефтените полета в Ирак и в Саудитска Арабия. Важното е да разберем кои са най-зависимите страни от петрола и къде се намират най-големите петролни полета. САЩ и ЕС са потребители и могат да задоволят нуждите си само чрез търговия или чрез насилствена кражба, това ни показва следната статистика:

 

erdc3b6l-2 erdc3b6l-reserven

Геополитика: Съветския съюз през 1979 г. имаше голямо влияние върху Ирак и Сирия и наруши международното право, като нападна Афганистан. От друга страна западното влияние в Близкия изток загуби позиции, когато шиитския духовен водач аятолах Хомейни успешно водеше иранската революция. САЩ (операция „Cyclone“ – проф. Давид Едгер) и Запада (германската BND – операция „Летен дъжд“) създадоха групата „свещени бойци“, т.нар. муджахидини. По-голямо влияние придоби САЩ чрез финансирането на двете страни във война в Персийския залив (1980г. – 1988г.). Тактиката описва американския учен Джордж Фридмън по следния начин: „Тъй като САЩ, като империя, не може постоянно да се намесва в Евразия…аз препоръчвам една техника, която е била използвана от президента Роналд Рейгън срещу Иран и Ирак: Той просто поддържаше и двете воюващи страни“ ( според принципа разделяй и владей).

Сляпата подкрепа на САЩ на авторитарни и репресивни режими в Близкия изток (Саудитска арабия и Ирак през 80-те години) доведе до политическа дестабилизация на този район. В следствие на това се породиха размирици и омраза срещу Запада в арабския свят. Този политически, икономически и културен застой е със сигурност една плодородна почва за радикалния ислям. Т.нар. „политика на двата стълба“ въоръжи тоталитарни държави, като Иран и Саудитска Арабия, но доведе до повратна точка през година 1979-1980, както веднъж споменахме, с иранската революция. Веднага след това САЩ обяви Иран за терористична държава (Гари Сик – САЩ в Персийския залив). От 1986г. безброй американски бази са построени в Близкия Изток, както показва следната графика:us-bases-anti-war-com

След 2001г. се увеличи омразата срещу Запада, особено срещу САЩ, защото последствията на тяхната „война срещу тероризма“ остави след себе си многобройни цивилни жертви, рухването на политическия ред и дефакто не се осъществиха демократичните и либерални цели на Запада. В основата на легитимността за световната борба на САЩ срещу тероризма, беше инструментализацията на трагичното събитие от 11 Септември 2001г. Което много учени дефинират като инсцениран терор. Систематично Иран беше обграден от западни военни бази, както виждаме в следната графика:

 

afghanistanСега ще разгледаме легалността на войната в Ирак през 2003г. от гледна точка на международното право: „След 2001г. САЩ въведе стратегията за сигурност „NSS“, като превантивна самоотбрана и по този начин си запазва правото на водене на превантивна война. Този лов на престъпни държави и терористи е в допълнение с политиката на „задържането и възпирането“ на доктрината Буш. Кампанията срещу Ирак е била изпълнена без мандат на ООН и в противоречие, както с хартата за човешките права на ООН, както и на международното право. Защото Ирак нито е имал оръжие за масово унищожение (както беше официалното обвинение), нито Ирак е бил заплаха за сигурността на САЩ. Също така пропорционалността на силите на двете страни не е била в баланс. Нямаше обосновка за военни действия според хартата на ООН за международно право чл.51.“ – Йоахим Бауман, юрист, Университет на Инсбург.

Военните операции на безпилотните самолети „дрони“ се увеличиха от 2009г. насам и водеха до многобройни жертви в Пакистан, Йемен, Афганистан и Сомалия. Професорът Ноам Чомски описва операциите с „дрони“ – „Най-голямата терористична кампания в света“. Между 423 и 965 цивилни жертви са били регистрирани, от които 172 до 207 убити деца – анализира бюрото за разследваща журналистика. Това засили омразата в арабския свят и доведе до осиротяване на деца и до родители без деца.

hinrichtugn-saudiДвойни стандарти: От както властва саудитската династия с тяхното не демократично управление, САЩ ги подкрепя. Това се дължи на два основни фактора – петролни корпорации и военна промишленост. Също така и Германия продаде оръжие на саудитската диктатура на стойност от 177 млн. долара и то само през първата половина на 2015г. – но това не е ли в противоречие с „А“: неутралитета на Германия; „Б“ – демократизацията на САЩ и „В“: западните ценности? Саудитска арабия е известна с многобройни публични екзекуции (най-вече на политически опоненти).

Един интересен аспект: голяма част от администрацията на Буш младши, участваше пряко или косвено в петролния сектор, ето детайлите: вицепрезидента Дик Чейни беше директор (CEO) на петролната компания Халибъртан, която имаше търговски отношения с диктатурата в Ирак. Търговския министър Дон Ивънс беше директор на петролната компания obama-abdullah-1„Том Браун“ и беше в борда на TMBR/Sharp Drilling. Вътрешния министър Гейл Нортън почна кариерата си във фондацията „Mountain States Legal”, която се финансира от петролната индустрия. Като адвокат тя работеше за адвокатската кантора Браунщайн, Хайат и Фарбер, която поддържаше интересите на „Делта петролиум“. На името на Съветникът по сигурността Кондолиза Райс е кръстен един 130 хил.тона танкер и тя поддържаше интересите на „Джи Пи Морган“ (Мур с. 2 до с.26).

До сега разглеждах основните аспекти на външната намеса в арабския свят. Сега ще посоча регионалните геостратегически аспекти: Турция (Анадола) контролира реката Ефрат, която от една страна е важен източник на енергия, а от друга страна е важен фактор за напояването на сирийското селско стопанство, което прави 25% от общата външна търговия на Сирия. Това показва графиката и в допълнение показва района около Хатай (санджак Александрет), което беше по време на Първата световна под турско управление, а след това под френско. След Втората световна война тази територия отново принадлежи на Турция. Тези два аспекта показват напрегнатата ситуация между Турция и Сирия. Освен това Турция е сключила военен съюз с Израел и декларираха Сирия като общ враг. По този повод Турция стана тренировъчен лагер за бойците на „Свободната сирийска армия“ (друг източник PressTV – 03.01.2014г.). wasser-staudammОръжието и военната технология на САЩ, които бяха предназначени за „свободната сирийска армия“ бързо попаднаха в ръцете на радикалните ислямисти „Джабат Ал-Нусра“ и „Алкайда“. За повече информация за ролята на Турция в създаването на Ислямска държава. Интересите на Ислямска държава и на вътрешната политика на Турция (кюрдския въпрос) са идентични и създават напрежение със Сирия. Кюрдите са най-големия народ в света, които нямат собствена държава. Те населяват главно четири държави Сирия, Ирак, Иран и най-вече са в Турция, както показва картата:

 

kruden-in-syrien-turkei

Турция води в продължение на десетилетия ожесточена борба срещу собствения си народ, именно срещу кюрдите. Една от многобройните причини за напрежението между Сирия и Турция е факта, че дългогодишния водач на кюрдската работническа партия ПКК Абдулах Йоджалан беше дълго време в сирийско изгнание.

Това са най-елементарните и основни черти на Близкия изток.

 

Литература:

Joachim Baumann – Die Legalität des Irak-Krieges 2003 aus völkerrechtlichen Sicht, Grin, 2008.
Gary Sick – The United States in thePersian Golf – From Two Pillars to Dual Containment, in: David W. Lesch (Ed.), The Middle East and the United States, Boulder 1999, p. 277-293
Charles A. Kupchan – The Persian Guld and the West – The Dilemmas of Security, London 1987.
Noam Chomsky, Ilan Pappe – Gaza in Crisis, Penguin, 2010.
Ilan Pappe – The Ethnic Cleansing of Palestine, Oneworld, 2006.
George Lenczowski – American Presidents and the Middle East, Durham/London 1990.
Guido Steinberg – Der Nahe und der ferne Feind – Die Netzwerke des islamistischen Terrorismus, München, 2005.
Ahmet Davutoglu – Strategische Tiefe, übers. aus dem türkischen ins bulgarische: Küre Yayinlari, Sofia, 2015.
Paul Rogers – The Global War on Terror and its Impact on the Conduct of War, in: George Kassimeris (Ed.), The Barbarization of Warfare, New York 2006.
Malise Ruthven – Islam, Oxford University Press, 2003.
Malise Ruthven – Fundamentalism, Oxford Uni. Press, 2004.
George L. Perry, The War on Terrorism, the World Oil Market and the U.S. Economy, The Brookings Institution, Analysis Paper #7, October 24, 2001, online unter: http://www.brookings.edu/printme.wbs?page=/pagedefs/0e1ff3240a07ff3b7fffc0ba0a141465.xml.
David Edger – Operation Cyclone (1979 – 1989), The University of Oklahoma, 2012.
Daniele Ganser – Peak Oil and the Arab Awakening, DWS, March 2012.
Encyclopaedica Britannica – Husayn.McMahon correspondence, http://www.britannica.com.
Encyclopaedica Britannica – Sykes-Picot Agreement, http://www.britannica.com.
Jean-Christophe Victor – Mit offenen Karten, Der Nahe Osten als Einflussbereich, Arte.
Charter of the United Nations – http://www.un.org/en/charter-united-nations/index.html.
UN-Resolution 194: http://www.unrwa.org/content/resolution-194.
Prof. John Dugard – Crime of Apartheid, Department of Public Law, Leiden University, http://legal.un.org/avl/ha/cspca/cspca.html.
Prof. John Mearsheimer and Stephan Walt – The Irael Lobby and US-Foreign Policy, Cambridge Forum.
George Friedman – Vortrag in der Plattform: The Chicago Council on Global Affairs.
Edward Said – Orientalism, Penguin Books, 1978.
Peter Jay – Das Streben nach Wohlstand, Albatros, 2006.
Michael Moore – Studip White Man, Penguin, 2002.
Stephan Rosiny – Kulturen und Religionen, Bundeszentrale für politische Bildung, 1.2.2013.
Jürgen Todenhöfer – Feinbild Islam, Thesen gegen den Hass, Bertelsman, 2011.
Jürgen Todenhöfer – Inside IS: 10 Tage im “Islamischen Staat”, C. Bertelsmann, 2015.
Jürgen Todenhöfer – Warum tötest du, Zaid? Bertelsmann, 2008.

 

Автор: Йозеф Мюлбауер

Превод: Радомира Иванова

 

Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivatives 4.0 International License.