Тази статия представлява въведение в историята, идеята на основаването, политическата и военната структура на НАТО (NATO – North Atlantic Treaty Org). Тя също така цели да създаде представа за правно-научната проблематика, свързана с военните операции на организацията.  Това е от основно значение поради факта, че НАТО е най-голямата военна организация в човешката история. Всеки европеец трябва да се занимава с темата НАТО –  това е много важно, защото всички страни от ЕС са интегрирани в нея: германски, британски, френски и войници от много други националности години наред бяха въвличани във войните в  Авганистан (2001), Близкия изток и Северна Африка.

German Interventions

Картинката в ляво показва военните участия на Германия. Тя хвърля силни съмнения в неутралността на страната,  която е заложена в нейната конституция след Втората световна война.

В статията ще отговорим и на следните два въпроса: коя страна доминира в политическо-военната парадигма на НАТО? може ли да се говори за тази организация все още като за мирен проект, имайки предвид нейната досегашна военна история?

Тази организация трябва да бъде анализирана с точност и поради факта, че възнамерява да разположи около 300 хиляди войници на границата с Русия.

 

История на възникване

НАТО е основана на 4 април 1949 година във Вашингтон от общо 12 страни. Седалището и е в Брюксел (Белгия). Според официалните документи това е проект за мир и коепрация. Според проучвания през 2015  година в това вярват 89% от германците.

Първите 40 години след създаването и, тоест след Втората световна и по време на Студената война откритата цел бе сплашването на страните от Варшавския договор с военна сила. СССР и обвързаната с него комунистическа система бе разглеждана като основна опасност за свободата и независимостта на Западна Европа – това е написано в независим доклад на НАТО. Като реакция на това през 1995 година влиза в сила Варшавският договор. Тези два съюза, които могат да бъдат наречени също и блокове на властта, се надпреварват за зони на влияние в Европа.

 

Легитимация

Въпроси, свързани с легитимацията на продължаващото съществуване на НАТО не възникват само в следствие на престъпленията на Студената война, но и на несъответствията в поредицата от официални аргументи.

·         Как може Варшавският пакт да бъде определян като враг, след като НАТО е основавана 6 години по-рано?

·         Как може капитализмът/социализмът да бъдат определяни като заплаха, след като те изиграват основна роля в борбата срещу фашизма и национализма?

·         Играят ли собствените интереси на САЩ съществена роля или левите (комунистите) са недемократични? Ако второто е вярно, как можем да си обясним, че в някои западноевропейски страни комунистите/ социалистите съвсем легитимно и по демократичен начин достигат до управлението? Лявото крило печели мнозинство в Норвегия (50,9%), Швеция (51,1%), почти пълно мнозинство в Австрия (47,3%), Дания (46%), Финландия (47,5%) и Великобритания (46,4%). В Италия и във Франция то също има много силни позиции със съответно 40,8% и 42,8% (Bartolini, стр. 60-61).

В тази връзка е хубаво да не забравяме, че САЩ събори легитимно избраните правителства на Иран през 1953 и Чили през 1972 година. Между другото подобна смяна на режима е нарушение на хартата на ООН (Член 2, Ал. 7), която гарантира на държавите ненамесата във вътрешните им работи. Кой точно искаше да събори Кадафи, Садам и Асад?

Дори да не обръщаме внимание на всички досега споменати факти, е достатъчно да знаем, че „комунизмът“ вече не съществува. Русия и дори Китай са трансформирани в капиталистически системи. На Русия се гледа като на „контролирана демокрация“, но тя далеч не е толкова диктаторска или нарушаващи човешките права, както режимите в най-големите партньорските страни на САЩ (съответно – Саудитска Арабия и Израел).

Самата страна САЩ, която е най-голямата армия в НАТО и нацията,  която я е основала, не е истинска демокрация, а олигархия – това показва едно изследване на Принстън (Princeton).

 

Проблеми в поставянето на целите

В в договора между страните на НАТО първоначалната задача на организацията е спомената още в преамбюла.

Там се споменава, че организацията се стреми да запази вътрешната здравина и благоденствието в северноатлантическия регион. (BGBl. 1955 II S. 289, i.d.F. des Protokolls v. 17. 10. 1951; Download auf eng. – Hier).

НАТО все още застава зад този манифест: в актуалните документи се споменава, че целта на Северноатлантическо обединение се състои в това да запази целостта на целия северноатлантически регион срещу опасностите на тероризма. http://www.nato.int/nato_static/assets/pdf/pdf_publications/20120116_nato-trans-ger.pdf

Очевидно остава въпросът, дали страни като Китай и Русия не биват изключени чрез такава доктрина. Дали изобщо световният мир е възможен, когато не се дава възможност за включване на всички страни. Не се ли създават по този начин образи на врагове и разделение? Последното не само е внедрено по индиректен начин в  договора между страните на НАТО, но дори бива формулирано открито от генералния секретар на НАТО лорд Хастингс Исмей. В свое изказване той заявява, че алиансът съществува, за да може да държи „руснаците навън, американците вътре, а немците отдолу“.(Ziemer, стр.65; Vawick стр.34; Winkler).

Този начин на разграничение (и потисничество), както и нарушенията на международното право от страна на НАТО (за което ще стане въпрос по-надолу в статията) са фактори, които противоречат напълно на просвещението (ако следваме философията на Кант) и на хуманизма.

Книгата на може би най-големия германски философ, Иманоел Кант, „Към вечния мир“ оказва силно влияние на хартата на ООН и формулираните там критерии за световния мир. Те са в пълно противоречие с начина на действие на НАТО.

Демилитаризиране:  вече разположените войски (miles perpetuus)  трябва да бъдат разпуснати във времето.

Без интервенция и превантивно водене на война:  никоя държава не трябва да се меси в конституцията и управлението на друга.

Без експанзия поради „покупка“: Никоя страна не трябва да става притежание на друга по наследство, заради размяна, закупуване или подаряване.
Нова надпревара във въоръжаването?

Pentagon, Getty Images

Преди да премина към статистиката и оръжейната индустрия искам да спомена американската изследователка в областта на правото Роза Брукс (Rosa Brooks). В нейната книга: How Everything Became War and the Military Became Everything: Tales from the Pentagon тя пише, че една голяма част от американската армия (Пентагона) след девети ноември участва в прикрити операции и показва, че границата между мира и войната на практика  вече е размита.

Пентагонът не само увеличи военния си бюджет до астрономически високи суми, но направи така, че и армията да навлезе  в почти всички обществени сфери. Повече за това можете да прочетете в How the Pentagon Became Walmart“.

Investigative Workshop – American University

Разходите на САЩ за военни действия през 2016 година са около 596 милиарда долара. Те са много по-високи от тези на Китай, Русия, Северна Корея, Иран, Ирак, Сирия, Либия, Ливан,  Йордания, Афганистан, Пакистан и Сомалия взети заедно.

Според едно проучване на „Аmerican University“ (Вашингтон) и според изказване на американския генерал Демпси (dempsey) по целия свят се строят нови военни бази,  с мрежа от бойни дронове (професор Чомски говори за най-голямата терористична акция в световен мащаб) и командни единици.

Nuclear Weapons

От 1945-а насам в Германия са разположени над 200 американски бази. В момента поне девет от тях са активни. Тук можете да откриете доклада по тази тема на Германското посолство.

Докато атомните оръжия на Израел са тема табу и в същото време  биват развивани, в бившите съветски републики като Беларус, Казахстан и Украйна те се унищожават. Докато Израел строи атомни оръжия при строго секретни условия, Иран е вече почти принуден (посредством санкции) да спре своята атомна програма.- Borger 2014.

Тъй като Израел е основен партньор на САЩ и член на НАТО (MD) е важно да хвърлим поглед  върху военните престъпления, експанзията и историята, дори и само за да разгледаме критично на въпроса за влизането в НАТО.

Statistics and Design – Ashley Lane

Страните, които Джордж Уокър Буш причислява към „оста на злото“ са изключително безсилни пред НАТО, САЩ и техните съюзници. Самото понятие “ос на злото”, формулирано от администрацията на Буш бе повторено хиляди пъти от медиите. То може да бъде разглеждано като културен фундаментализъм. До този извод достига швейцарската юристка Грет Халер (Gret Haller).

Това поляризиране и разделяне на врагове и приятели със сигурност води и  до разпространят на страх и  ужас. По този начин се засилва нуждата от чувство за сигурност. Тогава идват и логичните последствия –  милитаризация и полицейска държава.

War on Terror

Докато основните врагове – Съветския съюз и Военният съюз спират да съществуват, експанзията на НАТО продължава. Това се случва въпреки фалшивите обещания за обратното. Каква легитимация има всъщност НАТО след спирането на съществуването на неговия противник? Бившият министър на отбраната на САЩ Чък Хагел (Chuck Hagel) прави следното изказване: Кризата в Украйна припомня на НАТО причината за неговото възникване.

Law Principle: „Proportionality“

Преди това обаче трябва да си отговорим на въпроса, кой всъщност бе агресорът в Украйна? Ето тук един опит за отговор. А какво всъщност се случваше в 20-те години преди кризата в Украйна? През 1970 година Ричард Никсън  обявява „война на дрогата“.(Standford Univercity).

След 09.11.2001 проблемът с „образа на изчезналия враг“ бе решен радикално с така наречената “ война срещу терора“. Концепцията за тероризма като неопределено присъствие, което може да е навсякъде, създава легитимация на превантивните удари и войната (формулирано в националната стратегия на САЩ).

Милитаризацията и експанзията биват разглеждани в официалният доклад за стратегията на НАТО  като засилване на отбранителната способност (Стратегия на НАТО). В същото време Пентагонът говори ясно и открито за Full Spectrum Dominance. (Joint Vision 2020).

От гледна точка на международното право тези „предпазни мерки“ на САЩ/НАТО не са основателни, защото реалната опсатност а)не е доказвана до сега и се базира предимно на лъжи (Tonkin, 935 Lügen vor dem Irak-Krieg (PCI), Brutkasten-Lüge)  неизползваеми за българския вариант, б) са противозаконни, според член 2, ал. 7 (Regimechange).

Освен това всички предприети от САЩ и НАТО операции в името на самозащитата  са противозаконни, защото не съответстват на степента на  реална опасност.

Това се вижда ясно в графиката по-долу.  Тя показва, че в периода между 2001 и 2015 година са загинали около 3380 души заради терористични нападения. В същото време жертвите само сред войниците, загинали в тези акции са над 15 400.

Дори и само тези цифри показват ясно несъответствие, но незаконността на действията става още по-очевидна, когато разгледаме силата на ответната реакция на САЩ в Близкия изток. Ако трябва да бъдем съвсем точни, само в 3 страни (Ирак, Пакистан и Авганистан) загиват около 13 милиона души. Освен тези директни удари в отговор на атентатите от 09.11. Искам да обърна внимание на над 400 000 жертви в Сирия. В този случай също става въпрос за „Война срещу тероризма“ („War on terror“) (индиректно, чрез създаване на образа на врага).

NATO violation against international law

Военна история
Ще се опитам да отговоря на въпроса, дали НАТО и неговите страни-членки са се намесвали активно чрез военни действия във вътрешната политика на други страни. Следните графики на швейцарския мирен институт SIPER показват военната история на НАТО.

В книгата The Pentagons New Map“ американският геостратег Т. Барнет (T. Barnett)

показва с голяма гордост тази карта (в ляво) и казва много за политическия хегемон. На изображението се вижда, че в периода между 1990 и 2003-та година Пентагонът е имал над 40 военни намеси. Вече подробно докладвах за скритото водене на война от страна на САЩ/ЦРУ и техните престъпления срещу демокрацията и човечеството. Те доказват по емпиричен начин съществена намеса в политическите структури на над 30 страни.

Винаги помнете, че една империя въвежда НАТО и стои зад основаването на тази организация.

Империя?

САЩ е империя –  свикнете с тази мисъл.  Това гласи едно заглавие на Ню Йорк Таймс. Също така и американският Think Thank Starfor разкрива, колко отговорност носи САЩ като империя. Над 1000 пъти САЩ бива окачествяван в собствените си медии с това понятие. Дори и вицепрезидентът Дик Чейни (Dick Cheney) говори за това.

Тези данни са от едно проучване на университета в Принстън. Точната употреба на понятия в случая е изключително важна, защото трябва да си зададем въпроса, дали единствената световна сила и най силната империя в човешката история налага посоката на развитие на политиката на НАТО. Предстои да отговорим на този въпрос в рамките на тази статия.

 

Германия доставя оръжие на диктаторски режими (Саудитска Арабия361 милиона долара), както и на страни, които нарушават международното и човешките права (Израел  267милиона долара, Турция84 милиона долара).  Сеем оръжия, а искаме да пожънем мир?

Какво причинява западната политика не само чрез износа на оръжия, обяснява журналистът и специалистът по Близкия изток Михаел Людерс.

Искаме да разпространяваме демокрацията и да поддържаме ценностите на просвещението и в същото време да доставяме оръжие на диктаторски режими? Предизвикваме по индиректен начин войни и строим стени, а после не искаме да приемаме бежанци?

Войната в Афганистан през 2001 нарушава човешките права и по тази логика намесата например на немските военни сили би трябвало да бъде отказана. Това е изводът от научна правния доклад на немския професор Норман Пех (Norman Paech).

Въпреки това там от десетилетия наред има бази на НАТО и немски войници.

Наистина ли е необходимо германските военнослужещи да участват в нарушаващи международното право войни и да се учат да убиват? Може ли НАТО да превърне войната в Германия отново в близка реалност, въпреки горчивия опит от Втората световна война?
Франция

Конфлктът за ресурси в Мали (злато/уран; концернът Арева) води началото си от страната членка на НАТО Франция. Той напомня на колониалната епоха и също така въвлича САЩ и НАТО в разговори за намеса. От години френски военни сили се опитват да „омиротворяват“ Африка. Мали бе една от най-богатите на земни блага страни,  а днес се намира в пълен хаос. Там царят корупция, глад, война.

Колонизирането на Северна Африка от страна на Франция (Тунис, Мароко, Алжир) и през Втората световна не бе прекратено.

Събитията в Алжир от годините между 1954 и 1962 бяха белязани от потисничество, информационни кампании (цензура, диктувана от властта) и нарушаване на човешките права. Претенциите за суверенност бяха потушени по насилствен начин от страна на Франция. В същото време тя продължи експлоатацията и неравномерното разпределение на благата.

Беше ли изключена Франция от НАТО, защото пречеше на развитието на демокрацията в чужди страни? Един от най-сериозните моменти срещу Съветския съюз винаги е бил, че той не е демократичен. Ако това е базата на легитимация на НАТО, и ако наистина НАТО държи толкова силно на демокрацията, следва логичният въпрос, защо фашистка Португалия (Estado Novo 1933 – 1974) бе сред нейните съучредители.

Можем да се запитаме и поради каква причина военната диктатура в Гърция не бе изключена от този „мирен съюз“.

НАТО

Още самата заплаха на НАТО срещу Сърбия през 1999 година беше погазване на хартата на ООН. Да не говорим за прецедента в европейската история една организация да обяви война на отделна страна (Hipp).

Това се случи дори и без съгласието на всички страни членки на ООН.  Тогава навярно и в този случай може да говорим за война, противоречаща на международното право.

Още преди реалното започване на войната в Ирак, САЩ води военна пропаганда в медиите. Съществена част от нея противоречи на Международното право и по-точно на алниея 20 на международния пакт за граждански и политически права. Това докладва австрийският институт за човешките права ETC- Graz.

Многобройни учени и професори, занимаващи се с право, също така обявяват и самата война през 2003-та за противоречаща на Международното право. Сред тях са  (Holger P Hestermeyer; Hans Arnold, Baumann 2008). Освен това нарочната манипулация (фалшивите информации за оръжията за масово унищожение в Ирак) поставя кооперацията със САЩ принципно под въпрос.

При това е съвсем основателен е въпросът, дали при намесата в Ирак наистина става въпрос за самозащита (превенция на война) и дали истинският мотив не са интереси, свързани със земния газ.

UPI, германски институт за околна среда и прогнози показва доказателство в полза на теорията, че именно това е била истинската причина за предприемането на военни действия. Участва ли НАТО във войни за ресурси? Тази организация атакува осмата по добив  на земен газ страна в света, Либия, в името на „защитата на правата на гражданското население“ от диктатора Кадафи.

Днес, пет години по-късно, Либия е затънака в хаос. Тя отново е във военно положение и е пълна с ислямски терористични организации. Освен това тази хуманитарна криза предизвика силно мигрантско течение.

Италия и Турция

Възможността за пълното атомно саморазрушение на света, тоест така наречената „кубинска криза“ започна с разполагането на атомни оръжия от страна на САЩ в Италия и Турция (през април 1962). В отговори на това Съветския съюз разположи свои такива в Куба през октомври на същата година. Членките на НАТО изиграха в тази човешка трагедия незабележима поддържаща роля. Тук искам да отбележа и още нещо интересно: явно тъй като победители пишат историята, не се говори за „турска криза“.

Прозрачност

Искам да отправя критика и към това, че има малко демократична прозрачност. Това от една страна е разбираемо, защото си имаме работа с военна организация. За всяка една страна е важно да скрие от останалите секретна информация.

От друга страна по този начин се спира действието на процесите на контрол и взаимно взимане на решения. Гражданският контрол над военните действия  е напълно загубен в редица държави. Сред тях са Балтийските страни, Румъния и България. Там системите бяха устроени по вертикалния принцип, който важи в НАТО (Wade Jacoby, стр. 116).

Политическа, военна структура и йерархия

NATO Generals

Обществените лица на НАТО, нейните генералните секретари, през цялата й история са били европейци. Това може да се види ясно на графиката вляво. Това навярно цели да даде усещане на европейците, че те доминират в НАТО. Това обаче е напълно грешно, имайки предвид следния факт: оперативното ръководство, което ръководи военните намеси на НАТО, тоест постовете в отдела с името Surpreme Allied Commander Europe (SACEUR)“, в цялата история има само един американски адмирал.

SACEUR

SACEUR е част от „SHAPE“ (Supreme Headquarters Allied Powers Europe) и същевременно ръководи „USEUCOM“ (US. European Command). USEUCOM  представлява също и част от регионалното командване на САЩ.

USEUCOM се оказва най-висшата инстанция оперативната военна структура на НАТО. Тя от своя страна е подчинена на пентагона, която разделя света в шест зони на влияние на САЩ. Дали Китай и Русия имат военни опорни точки по целия свят?

Pentagons Map

НАТО е твърдо в американски ръце и представлява част от геостратегическия му план за развитие. Важна насока към това твърдение ни давай Джеймс Джоунс (James J. Jones), който е част от екипа на НАТО. Той е най-висш командир не само на НАТО (SACEUR), но и на USEUCOM. По времето на правителството на президента Обама той бива назначен  за съветник по сигурността. Тази позиция винаги е била заемана от велики геостратези като например Хенри Кисинджър („World Order“) и Збигнев Бжежински („The grand Chess board“: American Primacy).

Не беше ли Джоунс част от мирния проект на НАТО? Защо той се застъпва за администрацията на Обама, която води противозаконна война с дронове в Пакистан?

Друга насока при търсенето на отговор на въпроса, кой командва в НАТО и каква роля играят европейските страни в този процес ни дава президентът Ричард Никсън. Той казва: „НАТО е единствената работеща международна организация и това е защото тя е военна организация и защото бива управлявано от САЩ“.

Норвежката политоложка Яне Хааланд (Janne Haaland) заявява, че европейските страни членки често се обявяват срещу координираните намеси на НАТО и по този начин преотстъпват оперативното ръководство на САЩ (Haaland, стр. 1-3). Британският политик Джолиън Хоуорт (Jolyon Howorth) дори нарича своята книга „Defending europe“. Там той пише за опасността от това, че европейските страни няма да могат да защитават своите интереси заради хегемонията на САЩ в НАТО.

Противоречия в НАТО

Съществува ли консенсус в НАТО или духовете са разделени? Доброволно ли е включването в този съюз? Още по-важен е следният въпрос: Населението на страните доброволно ли приемат включването на страната им в НАТО?

Anti-NATO protests in Germany 1955

Още през 1955 година във ФРД (Федерална Република Германия) има силни протести. През 1983-та над 1,3 милиона души излизат по улиците и протестират срещу НАТО. В Полша, Германия и Великобритания също се състояха масови протести срещу НАТО през 2016.

Anti-NATO protests (1983)

От разположената в Германия американска база Рамщайн се ръководят полети на военни дрони, а в три страни, членуващи в НАТО са разположени американски атомни оръжия (Германия, Италия и Германия). В тези случаи няма широко обществено одобрение, а напротив – силни протестни движения.

Едно истинско мирно движение би трябвало да се стреми към световно разоръжаване. Това включва и демонтирането на ядрените бойни глави. Не сте ли съгласни с това? Вместо това от противоракетният ширм се разширява постоянно на изток. Днес той вече покрива Полша, а може би утре ще е в Украйна?
Помощ или купуване?

Страните учредителки на НАТО (1949), сред тях Белгия, Франция, Италия, Холандия, Португалия и и Великобритания, получават благодарение на европейската програма за възстановяване (ERP (European Recovery Program) на плана „Маршал“ голямо количество ресурси между 1948 (година на създаване на НАТО) и 1952 година. Те включват суровини,  парични средства, хранителни стоки и техника на стойност 130 милиарда долара (тогава – 13 милиарда).

Със сигурност по този начин САЩ се опитва да възстанови баланса спрямо влиянието на Русия, особено като се има предвид, че по това време в Италия и Франция именно комунистическите партии са на път да спечелят властта.

САЩ въвежда механизми в собствена полза с цел отваряне на европейските пазари („EU Cooporation Act“), в полза на американските концерни, както и за да се противодейства на комунизма. Москва реагира на тези действия с така нареченият „план молотов“ и забранява на съветските държави да приемат помощни средства от САЩ.

Да не би Съветския съюз е подозирал в това дарение идеология и собствен интерес или има някаква друга причина това предложение да не бъде прието? Планът Маршал със сигурност е огромна стъпка към сътрудничеството и сближаването между САЩ и Европа. Този пакет от помощи и същевременно базата на възникването на НАТО.

 

Тайните армии на НАТО

Паравоенният проект но Секретно разузнавателната служба и ЦРУ, представляващ мрежа с името „Stay Behind“ („Gladio“ в Италия или „P26“ в Швейцария) има за цел да повлияе чрез операции под фалшив флаг (с терористичен характер), на  политическата система на Западна Европа. Налагането на политическа посока се случва чрез постоянното внушаване на страх (бомбени атентати във влакове и обществени търговски центрове в Италия). Други подобни средства бяха подкрепата за десни държавни преврати (в Гърция и Турция). Италианският съдия Феличе Касон (Felice Casson) определя случаят около терористичното нападение през 1972-ра в Петеано (Peteano), Италия като операция под фалшив флаг на италианските тайни служби. Според него тя е реализирана в сътрудничество с дясно ориентирани терористи и получила подкрепа от мрежата на име „Gladio“ (Ganser, стр. 5).

Разследваща комисия от 2000-ната година стига до следното заключение:  кървавите нападения, бомбите и военните акции са извършени и подкрепени и хора от италиански държавни организации и от такива,  които си взаимодействат с американските тайни служби.

Не беше ли целта да се умиротвори и подсигури евроатлантическо пространство? Не искаше ли НАТО всъщност да победи тероризма?

Тайният в миналото документ „SIFAR“ от 1959 (горе вляво) показва как Европа планира превантивни мерки срещу евентуална съветска инвазия. Затова и се разполага „тайна антикомунистическа армия“. Тук можете да прочетете този важен исторически документ.

Първи италианският премиер Джулио Андреоти разобличава съществуването на тази тайна армия (Gladio). На 22.11.1990 афераta “Gladio” бива разисквана открито и в европейския парламент (Номер C 324/201). По този повод има и парламентарни проучвания в Гелгия, Италия и Швейцария.

 

Прикрити военни действия?

Американският антрополог Дейвид Прайс (David Price, („NSA Security Act 1949„; „NSC-68’s„; „Policy Planning Study 23 ) обръща внимание на това, че ЦРУ и Пентагонът използват следните основни средства (наред с много други) по време на студената война: тайни поръчкови убийства, отвличания и почистване на демократични движения. Широката общественост не им обръща внимание заради „милитаризацията на антропологията“. Трансформацията на съзнанието се случва чрез финансирането на проучвания и с помощта на над сто НПО-та и институти. Тоест нищо ново, или?

В края на статията си искам да допринеса за едно малко по-позитивно настроение.

Ето някои неща, които всеки може да направи:

·         проверете източниците в тази статия за истинност;

·         след като достигнете до собствени изводи, говорете с близки и познати на тази вълнуваща тема обменете опит. Информирайте хората във вашето обкръжение;

·         включете се в демонстрации против войната и се запознайте там с нови хора, които от своя страна ще ви доведат до нова информация. Така няма да се чувствате сам със знанието си за тази негативна информация;

·         приемайте критично статии от вестници и съобщения за войни в медиите;

·         участвайте с петици и народни гласувания за излизане от НАТО.

 

 

Публикувано на 30.09.2016 от Йозеф Мюлбауер, с подкрепата на Димитър Н., Евгени Н., Райнер В. и Уве В.

 

Източници

Vernoica Ziemer – Zwischen Europa und Amerika: Polens Außen- und Sicherheitspolitik nach 1989, VS Verlag für Sozialwissenschaften, 2009.
Johannes Varwick – Die NATO: Vom Verteidigungsbüdnis zur Weltpolizei?, C.H. Beck, 2008.
Heinrich August Winkler – Geschichte des Westens: Vom Kalten Krieg zum Mauerfall, C.H. Beck, 2015.
Immanuel Kant – Zum Ewigen Frieden: Ein philosophischer Entwurf, Holzinger, 2013.
Joachim Baumann – Die Legalität des Irak-Krieges 2003 aus völkerrechtlicher Sicht, Grin, 2008.
Daniele Ganser – Natos Secret Armies: Operation Gladio and Terrorism in Western Europe, Routledge, 2004.
David Price – Cold War Anthropology: The CIA, The Pentagon, and the Growth of Dual Use Anthropology, Duke University Press, 2016.
Wade Jacoby – The Enlargement of the European Union and NATO: Ordering from the Menu in Central Europe, Cambridge University Press, 2006.
The North Atlantic Treaty (1949) – Washington D.C. – 4. April 1949.
Dietrich Murswiek – Organstreitverfahren, 9.3.2007.
German Embassy Washington – Fact Sheet: American Bases in Germany, 2003.
Immanuel Kant, Otfried Höffe (Hrsg.) – Zum Ewigen Frieden, Akademie Verlag, 2004.
Annie Jacobsen – The Pentagons Brain, Little Brown and Co., 2015.
Janne Haaland Matlary, Magnus Petersson – NATO’s European Allies: Military Capability and Political Will, Palgrave MacMillian, 2013.
Jolyon Howorth, John T.S. Keeler – Defending Europe: The EU, NATO and the Quest for European Autonomy, Palgrave MacMillian, 2003.
Rosa Brooks – How Everything Became War and the Military Became Everything: Tales from the Pentagon, Simon & Schuster, 2016.
Stefano Bartolini – The Political Mobilization of the European Left, 1860-1980, Cambridge studies in Comparative Politics, New York, 2000.

 
Creative Commons Lizenzvertrag
Тази работа е лицензиранa: Creative Commons Namensnennung – Nicht kommerziell – Keine Bearbeitungen 4.0 International Lizenz.