Някои от заглавията на корицата на последните броеве на списания ,популярни сред тийнейджърките са следните „15 начина, чрез които сексът ви прави по- хубави“ и „Едно шокиращо нещо, което 68% от девойките правят в леглото“. “Голяма кражба на коли“, видео игра, особено популярна сред тийнейджърите, показва как играчът прави секс с проститутка в открадната кола и после я убива. От последната версия на играта са продадени 6 милиона копия през първата седмица и общата печалба възлиза на 500 милиона долара. Аз започнах да говоря за секусализацията на децата още в късните 60-те години на 20-ти век, когато започнах работа върху имиджа на жените в рекламата. Първата версия на моя филм „Убивай ни нежно“, направен през 1979, включваше реклама представяща едно малко секси момиченце и слогана „Ти си Халстън момиче от самото начало“. Знаех ,че нещо ще се случи, но нямах представа колко лошо ще стане. Бързият напредък на технологиите беше направил достъпни за повечето американски деца устройства и методи на  комуникация, които ако можеше изобщо да си ги представим, принадлежаха на света на научната фантастика само до преди няколко години – интернет, клетъчните телефони, таблетите, имейлите, пращането на есемеси, видео игри, стотици кабелни ТВ канали и още и още. Измежду другите неща/ някои от които доста удивителни/, тези устройства направиха порнографията не само достъпна, но и неизбежна. 12% от всички уебсайтове са за порнография и25% от всички търсения са за порнография. Изображения, които преди това са принадлежали на света на порнографията сега заемат място в семейни списания и вестници, в ТВ реклами, билбордове и онлайн. Днешните деца са бомбардирани с надписи със сексуално съдържание, които те нито могат напълно да осмислят, нито да разберат и те могат дори да ги уплашат. Все по-неспособни  да ги разберат  както правят възрастните  те се борят, за да видят смисъл в тях. Междувременно те са ощетени откъм липса на ценно време за работа върху идеи, подходящи за възрастта им и задачи необходими, за да се положат основите на положителни сексуални взаимоотношения в бъдеще. Каквито и да са техните раса, етническа група, икономически статус или пол и дали те могат да си позволят да  купят много от тези няколко продукта, децата са дълбоко засегнати. В същото време САЩ остават единствената развита нация, на която не се преподава сексуално развитие в училищата. Това което много хора не разбират е, че нашите деца получават огромни дози сексуално образование от културата на рекламите. А те научават много вредни неща за секса и тяхната собствена сексуалност. Те научават ,че сексът е определящата дейност в една връзка, което изключва любов и приятелство. Те научават ,че сексът често се свързва с насилие / очевидно опасна и притеснителна връзка/. Те се научават и да асоциират външния вид  и купуването на точните продукти е свързано не  само с това да бъдеш секси, но и да бъдеш успешен като човек. Такива послания могат да оформят тяхното сексуално отношение и поведение, ценности и тяхната способност да се обича, да имат връзка и здрави взаимоотношения като станат възрастни хора. Въпреки че сексът се продава чрез всички форми на медиите и тази продажба граничи с истерия, изображенията на секса като важна и потенциално задълбочена човешка дейност забележимо отсъства. Двойките от рекламите рядко се гледат едни други. „Имената са по желание“  се казва в реклама на Будвайзър, която представя прегръщаща се двойка –те се напиват, правят секс и дори не трябва да знаят името на партньора си. Мъже и жени в музикални видеа се използват един друг. Това е студен и странен секс, лишен от страст, който ни заобикаля. Чувството на радост също липсва; хората, които участват, често изглеждат враждебно настроени или отегчени. Истинската гадост е принизяването на хората до предмети. Нашата култура е побъркана от секс и пропита от секс, но странното е, че не и еротична. Както казва френският философ Роланд Барт ако говорим за Япония „сексуалността е в секса, а не другаде“; в САЩ е обратното –сексът е навсякъде, освен в сексуалността.“ Едно от предизвикателствата при обсъждането на тази тема е отличителни прашки и сутиени с подплънки за седем годишни момиченца, които се продават  тези дни в големите молове. Мънички розови обувки на висок ток се рекламират за бебета. Секси хелоуин костюми за деца/ Като Пимп Деди и Чайлд Хо/изчезват от рафтовете, тениски за прохождащи деца рекламират “ Момче магнит за момичета“ и „Банда приятели“. Малки момичета ходят на прати с грим  , а тийнейджърите са окуражавани да се обличат и държат като стриптийзьорки и порнозвезди.

F.C.U.K- /French Connection UK/е името на международна верига за дрехи, популярна сред младите хора.35 години проучване и действие. Толкова секси толкова скоро. Ние всички сме сексуални същества още от раждането си и това трябва да се отпразнува. Ни най-малко е същото при сексулността или пола, сексуализацията има общо  с отношението към другите хора / понякога и към нас самите/ като предмети и неща. Сексуалицазцията е особено проблематична при децата и юношите, които развиват своето аз като личности и сексуални същества. Може би най-лошото от всичко е че сексуализираните деца се научават да сексуализират себе си, да виждат себе си като обекти. Момичетата са особено склонни да правят това, тъй като те научават че сексуалното поведение  и държание са често награждавани в обществото. Но сексуализацията е вредна също и за момчетата. Мъже, които е трябвало да си избират жена според настоящия критерий за красота и да сравняват реалната жена с идеализирания и образ в популярните медии и порнография, често намират за трудно ,дори за невъзможно да изпитат съчувствие към жените. Тези мъже намират за невъзможно да имат дълбоки и изпълващи интимни взаимоотношения с техните партньори, деца и с когото и да било. Все повече и повече изследвания, включително и такива върху мозъка свидетелстват за важността на привързаността за всички човешки същества – както мъже, така и жени. Сега момчетата се социализират по начин ,който прави привързаността и интимността още по-трудни за постигане. Това е много висока цена. Сексуализацията подхранва сексистко отношение и окуражава сексуалното насилие. Също много вероятно е , че сексуализацията на децата чрез медиите допринася за увеличаването на детската порнография, трафикът за секс и сексуалното насилие над деца. Когато се говори за секс в медиите той често е критикуван от пуританска гледна точка – има твърде много от него, той е прекалено просташки, той ще окуражи децата да имат безразборни връзки.  Но сексът в комерсиалната култура има много повече общо с показването му като незначителен отколкото с рекламирането му, сексът има много повече общо с консумирането отколкото с взаимоотношенията. Използването на детската сексуалност е насочена по много начини да рекламира консуматорството, не само по време на детството, но и  през целия ни живот. Тези сексуални картинки, не са насочени към това да продават секс на децата ни, те са насочени към рекламиране на пазаруването. Това е намерението  на рекламодателите – но това ,което те не са взели предвид е ефектът, който тези картинки имат върху истинското сексуалното желание и реалния живот. Критично еда насочваш тази форма на прогресивно мислене, гледна точка , която не отхвърля сексуалността на децата и тийнейджърите, но която отказва тя да  бъде завладяна от рекламодателите или завладяна от правото. Това е корпоративната експлоатация на сексуалност на нашите деца, което е отвратително и опасно, не самата сексуалност. Обаче ние се нуждаем от по-честна и открита информация за секса. Най-важното нещо ,което родителите могат да направят за децата си е да имат дълбока и открита връзка с тях. Проучването е ясно – добрите взаимоотношения създават издръжливост, която предпазва от показни опасни поведения при децата ни. Разбира се това не е изненада за хората, които работят в Уелсли центровете за жени. Днес там има сериозна липса на връзка между ценностите на възрастните и целите ,които повечето родители поставят на децата си. Както казва покойният Джордж Гербнер един от най-уважаваните световни  изследователи върху влиянието на медиите върху хората „За първи път в човешката история, повечето истории за хората, живота и ценностите не се разказват от родители, училища, църкви и други в обществото, които имат нещо да кажат, но от група отдалечени сдружения, които трябва да продадат нещо.“ Секусализацията при децата е обществен здравен проблем, които излиза далеч извън рамките на дома. Това засяга всички нас. И това е растящ глобален проблем. Светът много бързо се превръща в едни глобален пазар ,който не се контролира от правителства, а от транснационални сдружения, които се интересуват само от печалба и имат желание да  експлоатират деца, дори да ограбват тяхната сексуалност , за да я постигнат. Въпреки че всеки от нас може да направи много като личност, ние не можем да разрешим този проблем докато не действаме заедно, за да променим света, в който живеят нашите деца. Ние трябва да окуражаваме активността на гражданите и протестите. Ние трябва да преподаваме медийна грамотност  и сексуално образование в училищата ни. Ние също трябва да имаме нужда и да учим и преподаваме за здравите взаимоотношения, това което Джийн Бейкър Милър нарича“ разивавщи се отношения между родители и деца“.  Ние не страдаме от  липса на информация какво трябва да направим ,за да създадем по-здравословна среда за нашите деца. Това което нямаме е политическа воля, зада го постигнем. Може би сега ,с новото ръководство това би могло да се постигне. Наистина това трябав да се промени.

Както Нелсън Мандела е казал, „Ние трябва да преобърнем този свят заради децата.“

 

Автор: Жан Килборн, 20 март 2017,

превод от английски – Диана Македонска

 

Source:

1 Matt Vella, “Grand Theft Auto Rakes in Record Sales,” BusinessWeek, May 2008 (retrieved from: www.businessweek.com/innovate/gamesinc/archives/2008/05/grand_theft_aut.html).

2 American Psychological Association Task Force. Report of the APA Task Force on the Sexualization of Girls. Washington, DC: American Psychological Association, 2007, p.11.

3 Roland Barthes. The Empire of Signs (1970), quoted in E. White, “From Albert Camus to Roland Barthes,” New York Times, September 12, 1982, section 7, p. 1.

4 David Brooks, “Of Human Bonding,” New York Times, July 2, 2006 (retrieved online at www.nytimes.com).

5 APA, Sexualization of Girls, p. 35.

6 C. Dooley and N. Fedele, “A Response to the Columbine Tragedy, Connections (Jean Baker Miller Training Institute, Wellesley Centers for Women, Spring 1999), p. 2.

7 George Gerbner, “Television Violence: The Art of Asking the Wrong Question,” (July 1994), in The World & I: A Chronicle of Our Changing Era,p. 385 (retrieved online from the Center for Media Literacy, www.medialit.org/reading_room/article 459.html).

8 In a speech at the launch of the Say Yes to Children Campaign in 2000, quoted by Raffi Cavoukian in My Hero: Extraordinary People on the Heroes Who Inspire Them (New York: Free Press, 2005), p. 164.

Published by wcwonline.org – Summer 2009

Written by Jean Kilbourne