Привилегията на банката да създава пари не намира основа в правото – казва някой конспиратор. Упс. Това беше малка грешка. Не е конспиратор, а е главния немски професор по право – Михаел Кьолер, който заедно с председателя на Федералния конституционен съд на Германия Андреас Фоскуле написаха книга с заглавие „ Дилемата на Хюмс: Пари и Конституция“. Но може ли един професор да греши? Но може ли дузина академици, професори, прокурори, юристи и интелектуалци едновременно да грешат?

„Какво кара един професор по право да изследва тази тема, в която досега се ровиха само почитатели на конспиративната теория и полуинтелектуалци. Тази книга е резултат от чиста академична и правна работа и тя е потвърдена от Йоханес Кюнтген, специалист по банково право, така и бившия съдия Марлене Брокщед.“ – това е рецензия на списание ЕФ.

Политика Пан Павлакудис от Социалистическата партия в Германия също критикува системата на създаване на пари: „ Парите не са обезпечени със злато, а са обезпечени от самите себе си и банките са длъжни да държат една максимална резерва от 2% в Централната банка. Липсата на знание се отразява и на правосъдието параграф 263 и 265Б от Наказателния кодекс. При отпускането на кредит от банка се застрашава ликвидността й от гледната точка на правото“. Защото преди отпускане на кредит съответните пари не съществуват.

Също така тази очевидна измама направи впечатление на австрийския професор по икономика Франц Хьорман, като той разглежда кредита, като трик в счетоводството.

Немския адвокат Кристоф Меншинг написа доклад и откри двойния морален стандарт на паричната система и законодателството свързано с нея. Той се пита защо държавите правят дълг при частни банки, а не си печатат сами пари? Той дава отговора, че в договора за функциониране на Европейския съюз, чл. 123 параграф 1 държавите-членки са задължени да си вземат валутата от централната банка и нямат право да създават овърдрафт и всякакъв друг вид кредит. Легитимацията на този закон е идеята да не се създава нова форма на разплащане и да се осигури стабилността на валутата евро. Но адвокатът Меншинг аргументира, че търговията на банките с държавни облигации на вторичния пазар създават нова форма на ликвидност и по този начин създават нова форма на плащане.

Подобни критики на сегашната банкова система изказват немския професор по икономика Бернт Зенф, доктор Тим Гудехус, професор Рихард Вернер, професор Вилхелм Ханкел, доктор Ерхард Гьоцел, доктор Филип Багус, юрист Ханц Шарп и Йозеф Хубер.

 

Литература:

Kreditgeldschöpfung als Vermögensdelikt – http://www.ef-magazin.de.
Pan Pawlakudis – Juristische Wertung der privaten Geldschöpfung, http://www.spd.de.
Michael Köhler – Humes Dilemma – oder: Das Geld und die Verfassung.: ‘Geldschöpfung’ der Banken als Vermögensrechtsverletzung, Ludwig von Mises Institut, 2015.
Christopher Mensching – Das Verbot der Staatsfinanzierung durch die Notenbank, Monetative Tagung, Deutschland.
http://dejure.org – Kreditwesengesetz; Vertrag über die Arbeitsweise der Europäischen Union Art. 123.

Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivatives 4.0 International License.