Вината вменявана на България

Историята на България е наситена както с успехи така и с провали, както с позор така и с чест. Ние българите имаме премного поводи за гордост. Един такъв повод е спасяването на българските евреи. С това българите показват небивал капацитет за човеколюбие. Ала напоследък все по – често се чуват гласове уронващи този подвиг, изкарвайки като фактор именно тези,  които не сме могли да спасим – евреите от Беломорска Тракия и Вардарска Македония.

Този епизод от нашата история е силно противоречив, а мненията варират. Това, което можем да направим е да изходим от гледна точка на духа на времето (Zeitgeist) и да подложим на анализ всъщност обстановката на България по това време.

Българската държава през този период все още е белязана от Балканските войни както и от Първата световна война. До този момент тя е изживяла две национални катастрофи, както е редно и да отбележим самия Ньойски договор унижил като цяло българските постижения. Сянката на възникващата Втора световна война нараства. Един от малкото избори в този период пред българската държава относно националното си обединение е да застане на страната на Германия. Използвайки брутални методи за налагане на нов световен ред и ценности Хитлер повлиява на българското царство в нататъшните си действия. В този контекст през декември 1940 година Народното събрание приема Закон за защита на нацията, който влиза в сила 1941 година.

Контекстът на този закон ни отвежда до планът Барбароса, крайната цел, която е била нападението над Съветския съюз през 1941 година. Тази операция е била подписана от Хитлер в края на 1940 година и там ясно е описана „евентуалната“ роля на България. Още тогава страната ни е била под силен немски натиск. Съдейки от това, тогавашната власт изработва антиеврейско законодателство (ЗЗН). Евреите са лишени от права, смяна на имената, принудени да носят жълти значки под формата на давидова звезда; отнемат им се ценностите като телефони, радиоапарати; затварят се синагоги, еврейски центрове, еврейски училища; има ограничение за външен досег със света от 2 часа, както и откъм образование, гласящ, че на 5000 деца се пада по 1 еврейче.

Самият цар е бил на мнение, че е по – далновидно самоинициативно българската власт да изготви такова законодателство. Както отбелязва в дневника си царският съветник Любомир Лулчев становището на държавния глава, пропито с нежелание и съпротива:

Аз много отлагах и не исках да го правим и ние, но сега вече, след като го имат в Румъния, Унгария и даже във Франция, реших, че е по-добре да се направи от нас, отколкото да ни го наложат. Това, разбира се, е по-хубаво, но нека бъде справедлив и да затваря вратата за произволи

Използвам термина „далновидно“, тъй като потвърждение намираме в думите на италианския изследовател Габриеле Нисим, който стига до следния извод:

В онзи момент е невъзможно българин да намери алтернатива, която да не означава унищожаването на страната

Потвърждение за това намираме и в думите на бившия народен обвинител Ели Барух след преселването си в Тел Авив през 1960 година:

германските власти… наложиха на българското правителство… расистко законодателство

„германските власти… окупираха България”

Друг еврейски анализатор пише:

„България представляваше окупирана страна с привилегия на привидна самостоятелна власт, едно състояние, необходимо за заблуждение и използване от страна на Хитлер”

Основата за тези тежки думи може да се проследи и в реалната обстановка на държавата през 1940 година. На 28 октомври започва война между Италия и Гърция. Мусолини очаква лесна победа, но военните действия се проточват във времето. Обстоятелствата налагат на Хитлеристка Германия да подпомогне на своя съюзник и обявява война на Гърция на 1 март  1941 година. Точно тогава България става част от Тристранния пакт, с подпис във Виена. И тук трябва да споменем парадокса на обстоятелствата, който е описан в спомените на зам. председателя на Народното събрание, Димитър Пешев:

Когато е предстояло неизбежното – в България да влезнат чужди войски (хитлеристки, б.м.) и то в една съдбоносна война, трябвало е да се реши в какво качество тези войски ще влезнат

Немските войски навлизат в България на 1 март 1941 година в 12:01ч., а подписването за присъединяването към пакта става в 16:30ч. Нещо повече, чак на следващия ден Народното събрание е свикано, за да ратифицира договора. С това си действие Германия не зачита суверенитета на България от гледна точка на международното право.

Във Ванзее на 20 януари 1942 година се състои прочутата конференция, чиято цел е да се състави и установи способите за „окончателното решение за справяне с еврейския въпрос“. Съставения списък на тази конференция прави разлика между окупираните и съюзнически държави – съдбата на евреите от окупираните страни се решава от Берлин. Срещу името на България са изброени 48 000 евреи

Този списък се отнася до евреите в българските територии без придобитите по – нататък Македония и Тракия. Германия е причислявала еврейското население в тези земи към Гърция и Сърбия. Макар и да бъдат с българска администрация, след навлизането на немските войски, официално властта и контрола е бил в ръцете на нацистите. Българската държава налива средства за инфраструктура, стопанство, полицейски структури, болници и прочиее тъй като се е очаквало, в тези несигурни времена, тези земи да си останат в пределите на България. Евреите в Беломорска Тракия и Вардарска Македония са депортирани заради смесената администрация на немци и българи, като се има предвид доминиращия елемент въплатен именно в нацистите. Самата гара в Скопие е била под смесена комендатура, с което веднага нацистите са организирвали депортацията.

Реакцията

Натискът упражняван върху българската държава в този период относно еврейския въпрос често е обект на спорове от македонската и гръцката страна. Спас Ташев, основател и директор на българския център за изследвания в Скопие, дава доста интересен пример с играта на думите „спасяване“ и „оцеляване“ упражняван от други експерти. За спасяване се е говорило там където е имала непосредствена опасност за конкретни евреи и спасяването се е осъществявало от индивидуални действия и лица. Вярно е, че в България няма назовани , с аура на митологизирани герои, откроили се с борбата си за запазването на  евреите. Това е така, защото цялото българско общество се надига в тяхна защита.

 

Когато се разбира за „скритото“ съгласие дадено от правителството на Богдан Филов, от 2 март за депортацията на евреите, реакцията настъпва. Нужно е да се споменат имена като митрополит Стефан, който се обявява в защита на евреите. Митрополит Кирил, бъдещ патриарх, влиза в лагера в Пловдив готов да пожертва себе си, само и само да спре депортацията на 3000 евреи, гордо заявявайки: „Където отивате вие, там съм и аз!”. Акцията на Пешев също – подписката на 43 депутати против депортацията на евреите през март 1943 година. Общественици като Елин Пелин, Екатерина Каравелова(вдовица на държавника Петко Каравелов), Съюза на писателите, Съюза на лекарите, спортното дружество „Славия“, Лиляна Паница заставата на страната на евреите. Депортацията е отложена за май, но и тогава тя е провалена. В този период също трябва да се отбележи съдействието на правителството, макар приело такова нацистко законодателство, на червения кръст преминаването на конвой с 200 деца от Унгария и Румъния през България за Палестина. Примерите не спират само казаното.

Разбира се, намирали са се и такива крайни елементи, които сформират организации, внесени от Германия, с определено антисемитски уклони. Такива са – Съюза на българските национални легиони с ръководители Христо Луков и Иван Дочев; Съюза на ратниците за напредъка на българщината, чиито членове са комисарят по еврейските въпроси Александър Белев и вътрешния министър Петър Габровски; Бранник, чиито членове, изненадващо за обществото са Дора Габе, Елисавета Багряна, Ангел Каралийчев и други представители от интелигенцията. Но за сериозна подкрепа в българското общество не може да говорим. Дори и членството в такива организации само по себе си, не е гаранция, за противоеврейски убежденията на отделните личности.

В следосвобожденска България евреите намират своето място предимно като дребни търговци, занаятчии, амбулантни продавачи и работници, както и със свободни професии като адвокати, лекари, художествени професии, предприемачи или държавни служители. Като цяло българите са възприемали хора от всякакви вероизповедания. На модерен език били са „толерантни“. Юдеите са били лоялни поданици на царство България. Това е показаталено от факта, че по време на войните за национално обединение те дават близо 952 убити по фронтовете, което съотнесено към техния брой, числото е непропорционално по – високо от това на българите християни.

Погрешно е да се смята България за инициатор и съучастник във антисемитската вълна засмукала Европа по това време. Духът на тогавашното време е поставял пред изпитание всяка държава и нейните управляващи. Спас Ташев дава много добър пример, философски, относно как е могло да се подходи в такива времена. Във източната философия, залегнала и в бойните изкуства, се дава пример с две дървета – едното се извива под силата на вятъра, а другото стабилно и изправено. Здравото дърво, макар и силно, подава под силата на вятъра докато извитото дърво оцелява. Поуката е ясна – човек се нагажда, адаптира както може, за да оцелее. България е дървото, което се е извило и оцеляло, спасявайки застрашените си евреи. А за другото дърво може да бъде даден пример със Югославия – първата прочистена държава от евреи.

За това, българи, бъдете горди с подвига на малка България , на Цар Борис III, с Пешев, с Българската църква, с интелигенцията си. Не малък е приноса ни. А и ако нищо друго не е достатъчно то друго доказателство е факта, че в Йерусалим има площад носещ името България.

 

Тази статия бе изготвена с любезнато помощ на Спас Ташев и неговата книга „Депортацията на Евреите от Вардарска Македония И Беломорието факти и митове.

https://www.youtube.com/watch?v=W1Hfp45iKp8

https://www.youtube.com/watch?v=JhFZzO3owBU

https://dveri.bg/w43p

 

 

 

Creative Commons Lizenzvertrag
Тази работа е лицензиранa: Creative Commons Namensnennung – Nicht kommerziell – Keine Bearbeitungen 4.0 International Lizenz.