В тази статия ще научите важни факти за многослойното понятие „държава“. То бива разглеждано по различни начини от социалните науки. В крайна сметка всяка една дефиницията на държавата зависи от това, от какви исторически и социално-научни теории изхождаме, както и от избора на политическа идеология и личните възгледи за света.

Историята на държавата

В някои езици, като в немския и английския например, думата за държава произлиза от латинското понятие „status“, описва статичното състояние на власт, или господстването на достигнал до върха владетел (“status regalis”). Такова господстване често е не легитимно и несъобразено с общественото съгласие и приемане. Благодарение на този феномен много рано в историята започва разделянето между държавната власт и общество. Като ден и нощ са разграничени също така статиката и динамиката. От друга страна е ясно, че те отново и отново преливат една в друга. В исторически контекст държавата може да бъде разглеждана както като статична, така и като динамична. Държавата е динамична, защото постоянно се влияе от социалните промени (революции, обединения, войни, завладявания, разделяния). Държавата не подлежи само на промени (тя не е само обект), но може да предизвика и социални промени (може да бъде субект). Дори и само на базата на тези социологическите факти, дефиницията на понятието винаги e обвързана с определен исторически контекст (Hochgerner, S.19). Нека да разгледаме някои примери.

Луи XIV, наричан също Кралят Слънце (le Roi Soleil)

През 17 век доминира представа за абсолютната държава. Неин израз са думите на царя слънце Луи 14 „L’état c’est moi“ – „Държавата това съм аз!“. Това е пример за концентрирана държавна власт, при която един владетел не само представлява държавата и своя народ (също както и до ден-днешен европейските президенти и крале), но и я олицетворява.

По подобен начин изглеждат нещата и с Aвстро-Унгария и техните персонализирани представители – Династията на Хабсбургите. Подобна власт и до ден днешен съществува в Саудитска Арабия, където владее семейството Сауди.

Възникването на модерната европейска държава е  тясно свързано с капитализма, както и с политическите революции, които отстраняват феодализма и същевременно установяват различни форми на парламентарно демократичните системи. В последствие се стига до унищожаване на събранията на различните класи, както и на заченките на конституция и народни представителства. Също така възниква нова форма на царско властване, която се уповава на военната власт.

Френската революция, Февруарската революция, Английската гражданска война, както и американското обявяване на независимост са изключително важни исторически моменти в изграждането на представа за индивидуална свобода и подсигуряване на собствеността. Тази така наречена „свобода“ важи разбира се само за бели, привилегировани, англосаксонски, притежаващи собственост, както и предимно хетеросексуални мъже. Жените, непритежаващите собственост, цветнокожите и робите не се числят към свободното и открито общество. В този смисъл, идеята за частната собственост не е от голямо значение само за нашето разбиране за модерна държава, но и от ключово такова за развитието на модерната държава, тъй като прослойката от граждани (буржоазията) вижда нужда от монопол на властта, тоест на държавата.

По този начин то иска да предпази своето имущество от опасностите на демокрацията и на абсолютизма. Австрийският учен в областта на политиката и историята, Йохан Дворжак, който преподава в много университети, формулира нещата по следния начин:

“Основният проблем и основание на модерната държава е подсигуряването на собствеността. Въпросът за собствеността във взаимосвързаност с държавата, трябва да остане скрит в сферата на икономиката.”

Burke & Paine on legitimate government & French revolution, Prof. Christina Hendricks, Feb. 2014.

Понятията “политика”, “държава”, “общество” представляват единство и са тясно свързани помежду си още от времето на Аристотел. Античните демокрации не са представлявали господстване на народа, както много хора днес смятат. Те представляват притежаващо, градско, привилегировано малцинство. Тази структура се запазва през вековете и може да бъде формулирана с английския израз: „a common wealth is called a society of free men“ (Williams 1985, S.292).“  Под „men“ тук се има предвид по-скоро „мъже„, отколкото „всички хора“. Това ни показва, че в подобно схващане за свобода голяма част от населението, а именно жените, не бива да бъдат допускани.  В своето произведение „Богатството на народите“ Адам Смит разграничава няколко социални класи в рамките на обществото. Следният въпрос излиза на преден план: как може да се говори за хомогенна същност на държавата, когато тя е израз на обществения консенсус? Важно е да се наблегне на следното: „Когато под “общество” се разбира обединение от свободни, дори еднакви хора, то държавата от самото начало е свързана с власт и господстване“. Това е организирана сила, организирана власт (Dvorak, 33f). Тоест, трябва да запомним добре следното: държавата съществува в днешната си форма от 16-ти, 17-ти век насам. Възникването и е свързано с капитализма, развитието на гражданското общество, унищожаването на феодализма и не на последно място с идеята за „запазването на собствеността“.

Държавата като инструмент за подсигуряване на собствеността 

Democracy and Kapitalism http://www.derfunke.ch

След английската революция (1640- 1660) се стига до обществен консенсус за живеене в рамките на една държава с цел запазване на собствеността.(Woodhouse 1974: 63; Dvorak 2007: 77-87).   Това е израз и на страха, че масата от хора без собственост ще отнеме тази на малката група, притежаваща такава. Това би било възможно чрез взимане на парламентарни решения. (Dvorak: 37)

По този начин бива постигнато следното: „Свещеността на собствеността“ бива заложена в конституцията. Модерната държава бива развивана по начин, по който да защитава собствеността и да отхвърля истинското властване на народа  Мнозинството може да участва в държавната система единствено тогава, когато не ощетява малцинството на притежаващите много блага.

Легитимация и човешки образ

Ако държавата бива определяна като господстване, тоест като монопол на властта, то тогава се питаме, защо човекът в естествената си форма трябва да се лишава от свободата си. Отговорът е в негативната антропология, тоест в представата за човека,  описана от Томас Хобс: „Човекът за човека е вълк“ или на латински (homo homini lupus). Без държавна власт всеки човек ще може да властва над друг, да го ограбва, да го лъже, да го мами (Томас Хобс, 1647). Хобс стига дори една стъпка по-напред: „Води се война на всеки срещу всеки“(bellum omnium contra omnes). Човешкият живот е беден, жалък, противен, животински и кратък. (Левиатан, глава 14).   В една такава ситуация, която Хобс определя като „естествено състояние“ всички имаме изначално право на всичко, от което следва, че именно това право не ни дава сигурност, ако няма власт, която да ни гарантира правото (LIanque, S.45).  Човекът бива принципно определян като лош, за да може да се легитимира системата на властта, която ограничава осезаемо личната свобода на отделните индивиди.  В този смисъл бива създадено и разделение между „добро“ и „зло“, тоест между мъжкото понятие за култура (култивиране) и женското „природно състояние“ (неконтролируемо, диво). По природа ние сме диваци, които не могат да контролират своите емоции, нагони и страсти и мислим само за себе си, тоест проявяваме егоизъм. Теоретичните основи за подобен начин на мислене биват подсилени или легитимирани чрез националистически стремежи. На тази основа възниква и расовата теория на „Третия Райх„.  Тези мисли за човешки образ биват повтаряни като мантра в нашето общество и за тях има установен широк консенсус. На никоя политическа партия не би и хрумнало, да постави под въпрос държавната структура и държавата.   Така нареченият експеримент „Талер“ на института Макс Планк показва, че онези, които имат негативна представа за човешките същества, действат изключително егоистично (Welt am 15.4.2011). Графиката по-горе показва подобен психологически феномен. От общата ни представа за човека зависи, дали имаме позитивни асоциации с понятия като „въоръжаване“, „монопол на властта“, „държава“, „контролни механизми“, „наблюдение“.  В този смисъл и дефинирането на държавата зависи от това, от какъв тип представа за хората изхождаме. Ако се уповаваме на социално научната теория на Пьотър Кропоткин и Давид Гребер, то всякаква държава с монопол на властта и наблюдението изглежда абсурдно. Това е вид инструмент на властта. Ако отричаме алтруизма, кооперацията и между човешката солидарност, то трябва да се съгласим с Хобс и Лок и да се застъпим за силна държава, която контролира, облага с данъци, категоризира, регистрира и номерира.   Дефиниция на държавата от социално научна гледна точка (от либерализма, през неокласиката до марксизма).

Джон Лок: (1632 – 1704; баща на либерализма и емпиризма) „Голямата цел, заради която хората се обединяват и се подчиняват на управление е запазването на собствеността“ (Locke, 1998: 278).

Адам Смит: (1723 – 1790; създател на класическата национална икономика): „Civil government, so far it is instituted for the security of property, is in relity instituted for the defence of the rich against the poor, or for those who have some property against those who have none at all“ (Smith, 1999: 298-302). („Правителството, доколкото е институционализирано за подсигуряване на собствеността, всъщност е институционализирано за да опазва богатите от бедните, или тези, които имат някаква собственост от тези, които нямат никаква.“)

Карл Маркс: (1818 – 1883; философ и теоретик на комунизма): „Държавата е форма на  организацията, от която буржоазия има нужда, както навътре така и навън, за гарантиране на собствеността и интересите си“ (Marx, 1958: 62). И… “ държавата служи на силните, икономически властващите  за потискане и експлоатация на подчинената класа“ (MEW, 1962: 166f).

Разясненото тук разделение между свобода и сигурност не се открива само при цитираните философи и теоретици, а също така и при Томас Хобс и неоконсервативната политика. Това, което преди е било създадено, за да защитава собствеността, сега осигурява сигурност на държавата. Това, което се разбира под „национално“ става ясно когато разберем, че социалната държава не разпределя  пари и бюджет за благотворителност, но разходи за въоръжаване – да. Както показват така наречените патриотични актове на Джордж Уокър Буш, не доброто на народа е от първостепенно значение.

От съществено значение за неоконсервативната политика е създаването на постоянно усещане за криза (Dvorak, стр.45). По този начин може да бъде разглеждана и политическата  парадигма след терористичните нападения от 11 септември. След това САЩ започва непрестанен “лов на духове”, който по дефиниция няма край: озонова дупка, измиращи животински видове; барони на дрога; “източна мафия”, вълни на миграция; престъпления срещу правата на животните; понятието “тероризъм”. Това са примери за общи и не много ясни понятия за зло, с които трябва да се борим чрез война и морал. Всъщност обаче това е идеална легитимация за преразпределението и преструктурирането на държавните финанси.

 

 

Източници:

Josef Hochgerner – Soziologische Reflexionen: Vom Staat als Herrschaftsinstrument zum kooperativen Staat, in: Johan Dvorak, Hermann Münkler (Hg.) – Staat, Globalisierung, Migration, Facultas, 2011.
Johan Dvorak, Hermann Münkler (Hg.) – Staat, Globalisierung, Migration, Facultas, 2011.
Raymond Williams, Keywords: A Vocabulary of Culture and Society, London, 1985.
Adam Smith, The Wealth of Nations, Book 4-5, Harmondsworth, Penguin, 1999.
John Locke, Two Treatises of Government, Cambridge University Press, 1998.
Karl Marx – Friedrich Engels – Werke, Band 23, S. 11-802, Dietz Verlag, Berlin/DDR 1962.
Karl Marx – Die Deutsche Ideologie. Kritik der neuesten deutschen Philosophie in ihren Repräsentanten Feuerbach, B. Bauer und M. Stirner, und des deutschen Sozialismus in seinen verschiedenen Propheten, in: Marx-Engels Werke 3, 1958.
Thomas Hobbes: Elementa philosophica de cive. Amsterdam 1647.

 

 
Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivatives 4.0 International License.