В тази статия разглеждам консумацията на месо от  гледна точка на медицината, като поставям акцент  върху психосоматиката и биохимията. Освен това искам да обърна внимание на негативното влияние на масовото месно производство върху околната среда и глобалната икономика. Още от началото ще се занимая и с културна критика и по-точно ще обърна внимание на двойния морал на нашето консуматорско общество.

Павел Куцински

Повечето хора обичат  животни и дори имат домашни такива. Лично аз обаче си задавам следния въпрос: как се стига до противоречието да обичаш животни и същевременно да ги убиваш? Най-циничното проявление на двойния морал са състезанията по хранене. В края на статията ще стане въпрос и за тях.

Нека първоначално разгледам статистиката, за да oбясня  защо месоядството представлява откровено масово убийство.

 

Цифрите фактите за масовото убийство:

Фирмата  „Celler Land Frischgeflügel GmbH“ основа във Витце, Германия (Wietze) най-голямата кланица за крилати животни в Европа. Тук се убиват над 134 милиона птици годишно, тоест 27000 животни на час. Средностатистическият германец яде около 30 килограма месо на година и страната е на едно от челните места по консумация в света. Източник: Атлас на месото 2016. Това показва и статистиката на сдружението на немските производители на месо.

Производството на месо през последните 60 години се увеличило с шокиращите 500%. В световен мащаб се случват с над 58 хиляди милиарда убийства, които водят до производството на 311,8 тона месо. В Европа се увеличава както ежегодната консумация на месо, така и износът на такова.

АМИ, 2013

Статистиката, показана в тази графика няма нужда от коментар, защото цифрите в нея са достатъчно красноречиви. Консумацията на месо е свързана от една страна с постоянно увеличаващото се човешко население, а от друга –  с липсата на етично отношение към животните. На това място трябва да бъде споменат и икономическия аспект. Месото междувременно не е просто масова стока, а и изключително евтин продукт.

Ако при тези цифри не изпитате никакви морални и етични угризения, тогава можете да продължавате да ядете месо с чиста съвест. Масовите убийства и липсващата на етика сa вече установени в обществото. С други думи те са социализирани. Рекламата със сигурност допринася много за това, консумацията на месо не само да бъде приема за нормална, но и стимулирана. Такава е и социалната норма в момента.

 

Нека се занимаем по-отблизо с рекламната индустрия

Тази реклама внушава на децата, че консумацията на месо ги прави по-умни. Това е лъжа! Проучванията на елитните университети Саутхамптън и Глазгоу  показват, че децата вегетарианци по-лесно развиват своята интелигентност. Следващата снимка пък внушава, че на Kоледа се чувстваме по-щастливи с парче труп ( нaдписът на немски език „Adventkalender für den Mann“ означава „Адвентен календар за мъжа“). За много от християните Коледа е време, с което те не само премислят своите ценности, но и засилват чувството си за съпричастност.

Следното изследване показва, колко изкривено е представена реалността тук: чувството за емпатия е много по-силно развито при хора, които са вегетарианци.  Тези две реклами внушават на консуматорите, че яденето на месо ще ги направи по-здрави и красиви. Първо ние не живеем в каменната епоха, когато ловците на мамути са изразходвали с 40 и 50% повече калории (Prof. Hannelore Daniel). Освен това наднорменото тегло и други проблеми свързани със затлъстяването почти не се срещат при веганите и вегетарианците. Това потвърждава изследването на немския експерти по храненето проф. д-р Клаус Лайцмен.

 Както е известно, певицата Аврил Лавин  (Avril Lavigne ) не яде месо и не изглежда да има наднормено тегло, нали? Също и тялото на Гуинет Полтроу  със сигурност е в перфектните норми според индекса на мастната тъкан. Тя също се храни без месни продукти.

Митът, че месото ни прави силни

Боксьорът Кейт Холмс (Keith Holmes ) не яде месо и е световен шампион по бокс. Такъв е случаят и с MMA състезателите Джейк Шийлд, Мак Данциг, Ник и Нейт Диаз.

Прочетете повече за рекламната индустрия и нейните негативни последствия върху обществото (сексизъм)  тук.

Нека сега обърнем внимание на влиянието на индустриалното масово животновъдство върху природата, околната среда и здравето на хората. Като изключим морално-етичните аспекти, храненето вече не е нещо, което е  изключително и само част от личното пространство на човека.

Храната има съвсем конкретно влияние върху живота на хората във всички страни. Може би някой се пита, защо носи социална отговорност за консумацията на месо? Статистиките за земеделските земи, екологичното замърсяване, консумацията на вода и генните технологии показват ясно, защо това е така.

 

Земеделските земи и гладът по света

Една трета от обработваемите земи на земята използват водите или друг начин за задоволяване на нуждите на животновъдството. Би било много по-ефективно т да се използват за производството на човешка храна. Над 1,3 милиарда тона пшеница се използват за изхранване на животните. Този факт звучи брутално на фона на глада субтропичните части на Сахара и Югоизточна Азия. Или смятате, че няма проблем гладната смърт по света?

Почти 800 милиона души по целия свят нямат достатъчно храна. Повече хора умират от глад, отколкото от СПИН, малария и туберкулоза взети заедно. 162 милиона деца остават недохранени, докато ние се наслаждаваме на нашите кървави пържоли (няколко смисъла на думата).

Етиопия дава под наем голяма част от своята обработваема си земя (площта, дадена под аренда с такава цел е почти колкото тази на Франция). От това се възползват чуждестранни инвеститори, макар че това е в нарушение на човешките права. Местното население на страната получава изключително малко от нея. Ако всички тези факти все пак Ви оставят безчувствени, апелирам за това да помислите за самите себе си. .Животновъдството е най-големият замърсител на околната среда. Това показват редица статистики изследвания (PNAS, CSIRO, IIASA…).

 

Екологичното замърсяване и животновъдството

Производството на един килограм говеждо месо допринася за изхвърлянето на повече отровни газове във въздуха, отколкото се отделят при 250 километра дълго пътуване. Или за да го изразим по научно: на отглеждането на говедо между 1995 и 2000  година дължим отделянето на между 5,6 и 7,5 гигатона вредни емисии, които са еквивалент на CO2.

Най-съществени са емисиите на метан (CH4) и райски газ (N2O),  които се предизвикват с производството на фураж за животните. Това показват редица изследвания, сред които и това тук.

Ето някои от възможните последствия: затопляне на климата, климатични катастрофи, чести промени дъждове, опасност от наводнения, преместване на вегетативни зони. Както проучването на WWF, така и това на Потсдамския институт за изследване на влиянието на климата показват ясно, че ще промяната в климата  е неизбежна. Ако се задържи досегашната тенденция за увеличаване на консумацията на месо, това ще има изключително негативни последствия за икономиката. Повече за това можете да научите в следната статия.

 

Унищожение на горите

Биологът д-р Ханс Мор (Dr. Hans Mohr) и много други учени вижда тясна връзка между масовото животновъдство и унищожението на горите (Mohr, S.50; LRV, Nr. 13, 2002). Производството на говеда е една от основните причини за обезлесяването в Амазония (FAO, 2006).

 

Замърсяване с миркочастици

Амонякът от животинските изпражнения не е вреден само заради киселинни дъждове. От него във въздуха възникват и вторични аерозоли, които като фини прахови частици замърсяват въздуха и поставят в опасност човешкото здраве. Директорът на Швейцарското министерство по горите, околната среда и селското стопанство (BUWAL), Филип Рош (Philippe Roche) смятат че над 3700 смъртни случая годишно се дължат на микрочастиците само в Швейцария. Според световни изследвания  над 700 000 души годишно намират смъртта си поради същата причина по целия свят.

 

Подпочвени води

Днешните животновъдни фабрики произвеждат такова количество торове, че подпочвените води биват изключително силно замърсени от това. Те не могат повече да бъдат използвани като питейна вода. Над 50% от замърсяването на водата в Eвропа се дължи на масовото производство на месо. В САЩ замърсяването на подпочвените води чрез селското стопанство най-голямо като процент отколкото във всички страни по целия свят (Russell, 1990) . Консумацията на вода за производството на един килограм телешко месо е около 15 хиляди литра,  а за зърнени храни около 1,500, тоест около 10 пъти по-малко.

Запомнете всички тези цифри, защо ако тези тенденциите не се променят, светът няма да стане по-добър: около два милиарда души са заплашени от недостиг на вода заради промените в климата. Това са плашещи се цифри на ООН. Днес вече около два милиона души умират заради липсата на питейна вода или защото тя е заразена със смъртни инфекции. Това са около 6000 мъртви на ден. Противоречивата дискусия, дали затоплянето на климата се дължи на човешки действия или не, засяга пряко и животновъдството. Нека да хвърлим поглед върху въздействието на месната индустрия върху околната среда.

 

Прекалена киселинност на почвата, киселинни дъждове

Амоняк и азотни окиси допринасят съществено за прекалената киселинност на почвата. В Холандия още през 1989 година този процес достига такива размери, че се е наложило едно цяло министерство да се занимава с този проблем. Според официални данни 90% от гористите почви Швейцария показват критично високо ниво на азотни оксиди (Rifkin 2001; Umwelt 2/04). Ако тези факти за околната среда, в която живеете, не ви интересуват или ви оставят безразлични, тогава помислете за непосредствените опасности за здравето.

 

Вредна ли е за здравето консумацията на месо?

 

Хормони и антибиотици

В масовата месна индустрия се работи за възможно най-голяма продуктивност и съответно печалба. Този икономически закон на неолибералната доктрина води до това, че в производството на животни много често се използват хормони и антибиотици. Това се случва въпреки забраната Европейския съюз (Council Directive 96/22/EC – 29. April. 1996).

Чрез половите хормони се повишава броят на новородените животни и се засилват цикълът на женските такива (това може да се наблюдава най-добре в млекопроизводството).

Само през 2003-та година в Германия са използвани 670 килограма хормони. Това е около 30% от годишния оборот на аптеките. В САЩ половите хормони са разрешени, но в ЕС някои са забранени по здравословни причини. Такъв е случаят с хормоните на растежа, защото те са канцерогенни и предизвикват рак. Това показва научното изследване на европейската служба за хранителни продукти „EFSA“.

От 25 години насам се полагат усилия за легализиране на американски  млечни и месни продукти, съдържащи хормони. За това се застъпват лобистите на Трансатлантическото търговско и инвестиционно партньорство (TTIP). Ето и няколко конкретни примера. Хормонът рактопамин помага на свинете и по-бързо да натрупват месо. Благодарение на този медикамент кравите дават повече мляко.

Русия упорито отказва доставки с остатъци  от рактопамин, идващи от Канада, Мексико и САЩ. Хормоните, като например тиреостатични субстанции могат да доведат до алергични реакции и оплаквания в стомашно-чревния тракт.

Клиничната диагностика на R-Biopharm AG установявя, че хормоните в производството на месо имат негативно влияние върху човешкото здраве.

Само в Германия през 2011 в индустриалното животновъдство се използват 1706 тона антибиотици. Това е седем пъти повече отколкото в болниците.

През 2015 количеството е 837 тона, макар че правителството налага рестрикции. Проблем, който може да възникне в следствие на прекомерната употреба на антибиотиците е  развиване на резистентност срещу тези, прилагани при болест. Това не важи само за ветеринарната медицина, но и за хората, както показват данните на немския институт за преценяване на риска и на немското министерство на селското стопанство.

Химичните гиганти като Monsanto, Bayer und Syngentia се радват годишно на милиардни приходи и произвежда генно манипулирана храна не само за животните, но и медикаменти и  химикали за наторяване.

Монсанто си поставя като годишна цел почти 2 милиарда долара печалба през 2007 година. Тази на Байер за 2015 е 4,1 милиарда. Химичните гиганти произвеждат и така наречените „лечебнии медикаменти“ за потребителите. Така кръгът на печалбата се затваря и може да се каже, че дългосрочно в този процес няма да има победители по-скоро само губещи.

 

Изследвания на рака и диабета

В едно изследване на Лома Линда университет в Калифорния се констатира връзка между потреблението на месо и заболяването от диабет. Немският вирусолог Харалд цур Хаузен (Harald zur Hausen) е 20 години ръководител на немския институт за рак в Хайделберг (DKFZ). Toй получава Нобелова награда за своите гениални открития през 2008. Харалд цур Хаузен изрично предупреждава за опасността от рак в следствие на консумацията на месо.

Има и редица други проучвания с подобни резултати: проучване от 2015, проучване от 2011,проучване от 2010, проучване  от 2007, проучване  от 2005.

Изследователи от университета в Харвард установяват и други зависимости между консумацията на месо и здравословните рискове. Сред тях са по-кратка продължителност на живота, инфаркт, диабет и различни видове рак.

Изследването ARIC  (Atherosclerosis Risk in Communities) обръща внимание на така наречения „смъртоносен квартет“.  Той включва затлъстялост, високи кръвно налягане и нива на холестерин (нарушение на обмяната на веществата) и диабет. Те намират връзка между тях и еднообразното хранене, както прекомерната консумация на месо. Който яде повече от 40 грама салам на ден увеличава риска да почине по-рано.

До това заключение стигат изследователи от университета в Цюрих. Консумацията на месо има обаче и позитивни аспекти, а именно че Байер и Монсанто правят големи обороти създават повече работни места.

Изглежда, че бързо забравяме историята, а в нея има редица примери за  скандали със заразено месо. Такава например е разпространеното преди няколко години зараза с птичи грип (H5N1). Освен това бяха разобличени редица злоупотреби  при описанието на месни продукти. Да не говорим за това колко нелегални работници, например от Източна Европа, работят в месо производителните фабрики и за това, че е установено укриване на данъци от страна на месната индустрия в размери за милиони (например в Германия).

И какво месо всъщност не бива продавано? То е пълно със соя, целулоза, вода (или други течности).

Бих искал да обърна внимание и на последствията от експлоатацията и преработката на месото. Експлоатираните работници често изливат своя гняв от некоректното отношение срещу тях на животните. Изключително много случаи на жестокост са описани в следната книга: Jonathan Safran Foer, Eeting Animals, 2010.

Така стигаме и до следващата тема „психосоматиката“.

 

Психосоматика

Организацията Food and Drug Administration (FDA) съобщава, че около 10% от животните умират от стрес или психически сътресения (травма, шок, страх) (Prof. Nachev, стр.22).  Сега ще спомена и няколко проучвания, които работят на границата на научното, за да може да погледнем нещата и от една друга гледна точка. Който е имал котка или куче, може да потвърди от опит изказванията на д-р Шуслер. Той стига до заключението, че животните имат чувства, усещания, сензитивност за качеството на енергийната аура на човека. Страхът у животните се отразява на тяхната клетъчна структура, а с това и на месото което консумираме. Ето един конкретен пример: в следствие на физическото натоварване организмът произвежда повече хормони на стреса.  Това от своя страна води до висока употреба на гликоген (формата, под която се съхраняват въглехидратите в тялоъо).

Гликогенът се пренасят до черния дроб и там се разгражда. След като животните биват заколени, той остава там. В следствие на това в мускулите няма вече достатъчно млечна киселина, а тя е от решаващо значение за узряването  на месото. Констатирано е, това може да допринесе за съществено намаляване на качеството.

Това показват изследванията на д-р Елизабет Рьошке ( Dr. Elisabeth Roesicke (25. 07. 2008).

Друго изследване от Гърция открива пряка връзка между консумацията на месото и страха.  Колкото повече месо и месни продукти консумират жените, толкова по-податливи са те на страхови състояния  (Mitchell).

Според друго изследване, емоциите на животните се запазват в месото и това води до съществени негативни последствия при хората. Те се чувстват изморени, бавни, неспокойни. Това потвърждава немският изследовател д-р Вернер Хартингер (Werner Hartinger) в две свои проучвания „Erupean Journal of Nutrition & Food Safety und die Studie и US National Health Institutes.

 

Културна критика

  Консумацията на месо пасва идеално на нашата материалистична и консуматорско ориентирана епоха. Животното е просто обект, част от бройка, която трябва да бъде продадена. Твърди се, че то няма чувства и съзнание. Човекът се възползва от  библейското поръчение да владее животните. То намира интерпретация и в теорията на Чарлз Дарвин за еволюцията, според която оживяват по-силните и по-умните.

Наистина ли обаче тук въпросът е на живот и смърт? Наистина ли нямаме друго за ядене? Човекът си позволява да ограничава правото на свобода на другите животни. Как реагират някои на неетично третиране на други живи същества и на разточителното използване на ресурси (вода и други) от масовата месна продукция? Ето един тъжен, но възможен отговор: на снимките малко по-долу биват изобразени така наречените американски стил на живот и мечта. Състезанията за надяждане са връхната точка на тяхното консуматорско общество.

На разхищението на ресурси се отговаря с разхищение на хранителни продукти. Те отново водят до разхищение на ресурси и така нататък. Не е ли това иронията на саморазрушението? Многобройни хора наблюдават, как по време на състезанието за хранене участниците пълнят  стомаха си и по изключително грозен начин натъпкват храната в устата си. По същия противен начина, по който тя влиза в тялото, тя излиза оттам.

Перверзиите не приключват дотук. Има смъртни случаи по време на състезание за надяждане. Такива случаи са описани тук и тук.

Не само състезанията по хранене вече са глобална тенденция. Такива са вече и заболяванията от диабет, сърдечните болести, рак. Дори и така наречените развиващи се страни се приближават към развитите в това отношение.

 

Източници:

FAO, «Livestock’s long shadow», 2006.
Jeremy Rifkin: «Das Imperium der Rinder», Campus Verlag, 2001.
Worldwatch Paper 171: Danielle Nierenberg: «Happier Meals – Rethinking the global meat industry», 2005, ISBN 1-878071-77-7.
Hans Mohr in «Spektrum der Wissenschaft», Januar 1994, Seite 50, und «Mitteilungen zur Luftreinhalte-Verordnung LRV Nr. 13» des Bundesamtes für Umwelt, Wald und Landwirtschaft (BUWAL), 2002.
Aus «Umwelt», 2/04, «Nährstoffe aus der Luft machen Waldböden sauer» (PDF) , Bundesamt für Umwelt, Wald und Landwirtschaft (BUWAL).
Cross, Russell H., Byers, Floyd M., u.a.: «Current Issues in Food Production A Perspective on Beef as a Component in Diets for Americans», April 1990.
Jonathan Safran Foer – Eating Animals, Back Bay Books, 2010.
Jordan Nachev – GMO: Nahrung als Waffe (übersetzt vom bulgarischen), Ciela, 2014.
Elisabeth Roesicke (Autorin), Antje Elfrich, Brühl – Transport und Fleischqualität, 25.07.08, was-wir-essen.de.
Studien: Foury A et al., „Stress hormones, carcass composition and meat quality in Large White×Duroc pigs.“ Meat Sci. 2005 Apr;69(4):703-7;
Dr. med. Werner Hartinger „Die Streßhormone“;
Darwish WS et al., „Antibiotic residues in food: the African scenario.“ Jpn J Vet Res. 2013 Feb;61 Suppl:S13-22;
Er B et al., „Screening of quinolone antibiotic residues in chicken meat and beef sold in the markets of Ankara, Turkey.“ Poult Sci. 2013 Aug;92(8):2212-5 (http://www.ncbi.nlm.nih.gov/pubmed/24406009).
3sat – Es geht auch ohne: Der Mensch kann sich ohne Fleisch gesund ernähren, 1.10.2014.
Thomas Feichtlinger – Psychosomatik und Biochemie nach Dr. Schüßler, Haug, 2003;
Gesellschaft für Biochemie nach Dr. Schüler: http://www.fst-verlag.at/gba/ausbilder.html.

 

 

 

Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivatives 4.0 International License.