Етика и ръководни принципи:

Институтът изследва политически и обществени конфликти на интердисциплинарно ниво, работи над перспективи за тяхното разрешаване и  по този начин цели да допринесе за обществена трансформация. Това се постига чрез научни политически консултации (мениджмънт на конфликтите), обществени доклади и лекции. VIPR е финансово и политически независима работна група, която желае да даде своя принос за световния мир. Тя се занимава със следните теми и проблеми:

  • права на народите и хората,
  • изследване на мира,
  • осъждане на оръжията за масово унищожение,
  • световно въоръжаване,
  • експлоатация,
  • екология,
  • дискриминация,
  • промишлено животновъдство,
  • политика по отношение на дрогата,
  • финансова и банкова система,
  • теории за държавата,
  • критика на идеологиите,
  • медийни анализи,
  • исторически изследвания.

Проекти:

Организиране на публични лекции, дебати и семинари. Публикуване на научни, научно-популярни и журналистически статии, както и видео публикации.

Планиране и изграждане на алтернативно експериментални селище.

Стимулиране на критичното и свободно мислене чрез средствата на изкуството (музика, театър, филми и изкуството).

Манифест:

„Конфликтите, независимо дали говорим за пълномащбни военни конфликти, класови противоречия или домашно насилие, могат да бъдат разглеждани в контекста на властта и нейното диспозиционно свойство да влияе на поведението и мисленето на отделни хора, социални групи и цели народи. Целта на института е чрез интердисциплинарен подход да изследва тези влияния, като по този начин допринесе за обогатяване на теоретичната и аналитична база на колективното осъзнаване на политическите процеси.

Освен събиране на информация и анализ, основна цел на института е осъществяването на обществени интервенции и активно участие в процеса на търсене на иновативни решения за социалните, политически и икономически проблеми на 21 век. В сферата на нашия теоретичен интерес попадат теми свързани с екологията, разоръжаването, социалното неравенство и дискриминацията. В нашата практика ние експериментираме с инструментите на пряката демокрация и общностното организиране. Въпреки нашия фокус върху българското общество, естеството на проблемите, на които търсим обяснение и решение неминуемо ни отвеждат в сферата на геополитиката в глобалния свят. В съответствие с това основаната формулирана цел на института е именно подпомагане на мира на интерпланетарно ниво, противопоставяйки на властта (играта на губещи и печеливши, конкуренцията)  – силата (кооперация и отношения с две печеливши страни).

Тук няма място за демагози и догматици!

Всяка информация която произлиза от името на института е безплатна, за да може да достъпна за всеки един човек, независимо от неговото социално положение.

Институтът трябва да бъде разглеждан като място на съвместно учене, или както гласи мотото на сапатистите в Мексико: „Докато питаме, вървим“ (Холоуей, 2013).

Основни изследователски области

Условието за установяването на мир е премахването на всички несправедливости. В противен случай се създават предпоставки за следваща война. Конкретно институтът се стреми да постигне следните неща:

  • Пряка демокрация: Представителната избирателна система да бъде заменена от „пряка демокрация“. Всички засегнати от управляващата система хора трябва да се включат в обществения диспут активно и непосредствено. Действията, задачите и проблемите трябва да бъдат подредени по приоритети на солидарен принцип и след това да бъдат делегирани. Подобни политически концепции за регулация могат да бъдат открити в конституциите на ЕС, Федерална Република Германия  и Конфедерация Швейцария.
  • Трансформация на досегашната финансова система: Това означава на практика да бъде разкъсан омагьосаният кръг на пред-програмираната експлоатация и на нелегалните институции който емитират пари чрез кредит. „Данъкоплатецът e на практика поръчител на паричните средства и тъй като данъците също биват заплащани с пари, с кoито те трябва да бъдат покривани, може да се каже, че парите сами покриват себе си.“- Проф. Франц Хьорман (2013). Само с 2% минимален резерв (при централните банки) паричният капитал се покрива на практика сам и парите формално възникват от „нищото“. Понятието за този тип капитал е „Fiat-Money“. Освен това привилегията на банките за създаване на пари няма правно основание според действащите закони – такова е мнението на професора по наказателно право Михаел Кьолер (2015). В ЕС  (Член 123 Ал.1 от ДФЕС) на държавата е забранено да издава „собствени“ пари. Тази забрана цели предотвратяването на нови платежни средства, за да остане стабилна валутната политика. Една по-точна юридическа оценка обаче показва,  че при издаването на ценните книжа на вторичния пазар, с които банките в последствие търгуват, възникват нови форми на ликвидност – такава е критиката на юриста Кристоф Меншинг (2013). Последната критика към паричната система, към която искаме да насочим вниманието е институциите който емитират пари чрез кредит. От правна гледна точка кредитът е „временно предоставяне на собствени средства за икономическо ползване, но предпоставката за това е съществуването на такива „средства“ (тоест парично състояние), както и принадлежащата на заемодателя собственост (аргумент „собствени средства“). Всъщност при даването на кредита от търговски банки не се предоставят реални средства (законови платежни средства като пари в брой), а само се нанася  определено число от двете страни на банковия баланс. Тоест не може да бъде подминато римското право и изречението на  Улпиан „Aliud est credere, aliud deponere“  и тук става въпрос за финансово престъпление (Проф. Франц Хорман, Юрист Михаел Кьолер). Безкрайният растеж на икономическата доктрина няма еквивалент в реалната икономика и в комбинация с кредитно-паричните-организации води до неизменното  отчуждаване на всички „не банки“.
  • Да допринесе за разглеждането на легитимността на държавата в по-критична светлина: Реалистично погледнато „обществото на държавите“ не може да бъде преустановено, но концепцията за държавата и нейната легитимация да бъдат разгледани критично.  В политическите науки държавата бива разглеждана като обществен договор (Thomas Hobbes – Leviathan), който е необходим поради това, че човекът е егоистичен  по природа. Тази песимистична антропология е на първо място остаряла, а също така е невъзможно да бъде обяснена просто и доказана на практика. Ако е вярно, че хората доброволно са се подчинили на държавата в името на сигурността, то сега те пак имат право да се живеят без нея в името на свободата. За по-доброто разбиране на произхода на държавата помага работата на Проф. Давид Гребър (2012).
  • Да възпрепятства доминирането на олигархията: икономическата, също както и политическата и военната власт са концентрирани от края на  Първата световна война до днес в ръцете на определено малцинство (Милс, 2000) и поради тази причина може да се твърди, че това е в основата на всички въпроси, свързани с несправедливостта. Изследването на Проф. Мартин Гиленс (2014) от Принстън  проследява как управляващата олигархична система силно манипулира процеса на взимане на решения. В нея се доказва как на практика САЩ се владее от „елитите“ (Гиленс, 2014).
  • Да се противопостави на силовата форма, наречена корпоративизъм: транснационалните банки и големите концерни са тясно свързани с политическия елит (лоби, ефект на „въртящата се врата“) или, казано по друг начин, те подкопават демкратичните принципи  за свое собствено облагодетелстване до такава степен, че около 700 „ключови играчи“ притежават потенциалния контрол на 80% от транснационалните концерни – това демонстрира статистическият анализ на James B. Glattfelder (Университет Цюрих, 2011). Както проф. Ноам Чомски показва по отличен начин в много от своите книги, тази „потенциална власт“ води неизменно до авторитарен процес на взимане на решения (Чомски, 2012).
  • Систематично намаляване на влиянието на корупцията: благодарение на т.н. ефект на „въртящата се врата“ и лобистка дейност бива легитимирана силовата спирала на корупцията и тя се налага в ключови звена на политиката и икономиката.
  • осигуряването на прозрачност в процесите на взимане на решения: вместо от много „стъклени“ граждани, създадена чрез механизми подобни на тези на Facebook, PRISM и др., дейността на всички политически и икономически органи, изпълняващи обществени функции трябва да е напълно прозрачна. Конкретно това означава следното: всички решения, дискусии, консенсусни споразумения, спонсорски парични средства, партийни и др. субсидии и редица подобни трябва да бъдат документирани ясно и прегледно и да не остават скрити от обществеността. Решенията и дискусиите трябва да се показват директно по Live-Stream канали.
  • Да развива щадяща ресурсите икономика: зависимата от земния газ икономика трябва да бъде реформирана, за да бъде преодолян неизбежният иначе конфликт поради липса на ресурси. Ако нивата на растеж на икономиката и населението останат същите и същевременно се задържи стагнацията в следствие на изчерпването на земен газ, войната веднага ще излезе на дневен ред. Швейцарският изследовател на мира (Д-р Даниеле Ганзер) Dr. Daniele Ganser е специализирал своя институт върху енергийната политика и споменава в тази връзка понятието „Peak Oil“ (Гансер, 2012).
  • Промяна на политика по отношения на дрогата: смъртността в последствие на консумацията на марихуана е нищожен (има само няколко доказани единични случая) в сравнение с тази в следствие на консумация на алкохол и цигари, които могат да се закупят легално на пазара. Това показват ясно редица статистики. Около 3,3 Милиона души загиват годишно от последствията на прекалената употреба на алкохол (WHO 2014) и поне една трета от около 1 милиарда пушачи се очаква да загинат в последствие на вредите от тази зависимост (изследователски доклад на  American Cancer Society). Специално марихуаната трябва да бъде легализирана, а алкохолът и цигарите, точно както и по-твърдите дроги трябва да се приемат само по лекарско предписание и в съответната доза. Това ще премахне нелегалната търговия с дрогата, мафиотските кръгове  (Колумбия, Косово, „Златният полумесец“, „Златният триъгълник“) ще бъдат умиротворени и престъпността е бъде намалена. Ето едно възможно решение: субституиращо лечение вместо затвор. Пристрастеността е болест, а не престъпление. Най-известният защитник на легализирането е многократният кандидат за американският президент  Рон Пол.
  • Признаване на водата за основно човешко право: приватизирането на водата (дейността на Нестле най-ясно показва как може да се случи това) е престъпление срещу човечеството. Нестле е на 71 място в ранглистата на 500-те най-големи предприятия и има годишен оборот от 36,75 Милиард долара. „Нестле е хищник в търсене на последните капки чиста вода на земята“ казва в рамките на документалния филм „Bottled Life“ Мауде Барлов, изпълняваща длъжността главен консултант на ООН по въпросите на водата през 2008/2009 и носителка на алтернативната нобелова награда (RLA – Right Livelihood Award).
  • Да се определя обществено съдържанието на медийното пространство: комерсиалните медии трябва да се трансформират, за да не бъде манипулирано собственото население, докато консуматорската индустрия печели от това (реклама). Обективността, разбирана като реалистично възприемане и цел на съдържанието на медиите, трябва да води до просвещаване в посоката на развитие на обществото, в неговите задачи, в икономическите и политически проблеми. Медиите не трябва да разсейват аудиторията си, създавайки медийна истерия или да обслужват определени интереси чрез манипулация и пропаганда. Ще се изисква излизане от културната матрицата. Критиката на историка и публициста Роберт Руф (Robert Ruoff)  гласи следното: постулатът на баланса произвежда и скрива едновременно едно историческо противоречие: в разнообразните форми на изразяване на мнение слоевете и класите могат да създават коалиции вътре в себе си и помежду си. Те обаче изначално нямат обществена власт и в следствие на това не участват в публицистичната такава. Те въпреки това могат да формулират обществени изказвания, но плуралистичният контекст, в който това се случва отнема тяхното влияние и критична сила срещу властта и намалява значение им до нивото на изказване на мнение на групи от интереси с равни сила и влияние (Руоф, 1982). Нека го формулираме и по друг начин: балансът намалява достоверността чрез плурализъм и по този начин отнема  критичния потенциал на обективно ориентираната публицистична дейност. Тъй като в случая става въпрос за „истинност“, трябва да бъде споменато и следното: преплитането на идеологическите догми с институционалната йерархия служи за запазване на властта. Казано с думите на френския философ Мишел Фуко всичко това означава следното: власт и знание се обслужват взаимно; механизмите за власт произвеждат знание, което после бива използвано за това да засили ефективността на механизмите за власт (Книп). В този смисъл следва филмите, телевизионните сериали и вестникарските статии се разглеждат критично, както това се прави от години от словенския философ Slavoj Zizek. Демократично важният процес на образуване на мнение и борбата за „обществено мнение“ ще бъдат анализирани с точност по метода на „критичната теория“ (от Max Horkheimer, Theodor Adorno).
  • Културна критика: наред с други теми ще се разглежда сексуализирането и  свързаният с него сексизъм: изпълнените с тях реклами, плакати, радиопредавания, телевизионни сериали и холивудски филми нанасят психологически щети на човешката психика. Това се случва основно по два начина. От една страна на тялото  бива отнет  човешкият му характер и то бива превърнато в обект на наслада (материализъм). Човекът е много повече от своята външност! От друга страна това води до постоянно състояние на възбуда (вид десенсибилизация).
    • Борба срещу проституцията (също срещу порнографията)
    • Хранителната индустрия, която произвежда ГМО (генетично манипулирани организми), трябва да назовава свързаните с консумацията на тези свои продукти опасности (какъвто е случаят с цигарите). Освен това вериги от ресторанти за бързо хранене като „Burger-King“ и „MacDonalds“ трябва да бъдат много силно разкритикувани заради нездравословната храна, която продават и за щетите, които нанасят на околната среда (чрез опаковките…).
  • Климатична криза: Много изследователи и експерти говорят от дълго време за глобалното затопляне, тоест за климатичната криза. Тя трябва да бъде анализирана основно и освен това VIPR ще изиска на правна основа (на примера на Протокола от Киото) от големите индустриални страни да отделят по-малко вредни емисии.
  • Военно индустриален комплекс: Основна част от дейността на всеки институт за изследване на мира е темата за въоръжаването. Тук трябва да бъдат анализирани нейните основи и освен това да бъдат анализирани базисните й данни и трябва да се проведе световно разоръжаване чрез алтернативни методи.

Литература и източници:

Professor Franz Hörmann im Interview mit Ken Jebsen am 18.6.2014, Quelle: www.kenfm.de.
Michael Köhler – Hummes Dilemma – oder: Das Geld und die Verfassung, Duncker & Humblot, 2015.
Christoph Mensching – Monetative Tagung: Wie rechtmäßig ist unser Geldsystem? Nov. 2013.
David Gräber – Schulden: Die ersten 5.000 Jahre, Klett-Cotta, 2012.
C. Wright Mills – The Power Elite, Oxford University Press, 2000.
Martin Gilens, Benjamin I. Pages – Testing Theories of American Politics: Elites, Interest Groups, and Avarage Citizens, Perspectives on Politics, Vol.12, Issue 3, 2014.
James B. Glattfelder, Stefanie Vitali, Stefano Battiston – The Network of global corporate control, ETH Zürich, 2011.
Noam Chomsky – How the World Works, Penguin, 2012.
Daniele Ganser – Peak Oil and the Arab Awakening, DWS, March 2012.
American Caner Society: http://www.sciencedaily.com/releases/2015/03/150319080356.htm.
Maude Barlow – Bottled Life, WDR, 2014: https://www.youtube.com/watch?v=zgMLqF8frJw.
Robert Ruoff – Erfahrungen mit dem Thema: Objektivität – ein Problemaufriss, Fischer Verlag, S.14.
Jens Knipp – Eine kurze Einführung in Michel Foucaults Machtanalytik, http://ubudada.de.
Thomas Hobbes- Leviathan, Reclam, 1986.
Johan Galtung – Strukturelle Gewalt. Reinbek 1973;
Vgl. Johan Galtung – Cultural Violence. In: Journal of Peace Research, vol. 27, no. 3/1990, S. 291 ff.
Vergl. Michel Foucault – Analytik der Macht. Suhrkamp, Frankfurt am Main 2005.
Michel Foucault – Dispositive der Macht. Über Sexualität, Wissen und Wahrheit. Merve, Berlin, 1978.
Friedrich Nietzsche – Genealogie der Moral, dtv Verlag, 2014.
Michel Foucault – Der Wille zum Wissen, Suhrkamp, 1986.
John Holloway – Break Capitalism, übers. a. d. bulg. Anares, Sofia, 2013.
Rechtsmediziner Benno Hartung vermutete die Todesursache, zweier Männer sei der Marihuana Konsum, Beitrag von Sven Stockrahm, Zeit, 25.02.2014.
World Health Organisation – http://www.who.int/substance_abuse/publications/global_alcohol_report/en/.
N-Tv – Slowenien schreibt Recht auf Wasser in Verfassung, n-tv.de, 17.11.2016.

Creative Commons License
This work is licensed under a Creative Commons Attribution-NonCommercial-NoDerivatives 4.0 International License.